26.01.2024 г., 10:12 ч.

Донесено от вятъра 

  Проза » Разкази, Хумористична
187 1 3
1 мин за четене

Семейство. Син и дъщеря. И двамата със семейства, всяко със син, почти връстници.

Бабата се пенсионирва от важно министерство, от важен пост – въпреки натиска да остане, защото е необходима.

Обаче – детето на сина тръгва на детска градина. И бабата постъпва в детската градина като чистачка. Да е до любимото внуче на любимия син…

Семейна сбирка. И бабата казва неволно, но достатъчно силно към дъщерята и зетя: „Нашето дете все болно, а вашето такова здраво…“

/Случка, разказана ми от зетя/

хххх

Друга история, разказана ми от съученик /няма да споменавам името на Горан/

Внучка и баба. С книжка – четат, детето се учи да различава професиите по картинки. „Ето лекар, ето пожарникар, ето… „ – посочва бабата шофьор. Детето радостно разпознава: „Елигофрен!“ /превод – олигофрен/…

Щото няколко дни преди това, когато таткото я прибирал от училище с колата, някакъв го засякъл и човекът нервно се разтоварил: „Олигофрен!“…

А децата уж ги мързи, ама виждат, слушат, учат се от живия живот…

Пък таткото е бил прав…

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??