Донесено от вятъра
Семейство. Син и дъщеря. И двамата със семейства, всяко със син, почти връстници.
Бабата се пенсионирва от важно министерство, от важен пост – въпреки натиска да остане, защото е необходима.
Обаче – детето на сина тръгва на детска градина. И бабата постъпва в детската градина като чистачка. Да е до любимото внуче на любимия син…
Семейна сбирка. И бабата казва неволно, но достатъчно силно към дъщерята и зетя: „Нашето дете все болно, а вашето такова здраво…“
/Случка, разказана ми от зетя/
хххх
Друга история, разказана ми от съученик /няма да споменавам името на Горан/
Внучка и баба. С книжка – четат, детето се учи да различава професиите по картинки. „Ето лекар, ето пожарникар, ето… „ – посочва бабата шофьор. Детето радостно разпознава: „Елигофрен!“ /превод – олигофрен/…
Щото няколко дни преди това, когато таткото я прибирал от училище с колата, някакъв го засякъл и човекът нервно се разтоварил: „Олигофрен!“…
А децата уж ги мързи, ама виждат, слушат, учат се от живия живот…
Пък таткото е бил прав…
© Георги Коновски All rights reserved.
