ЧАСТ ВТОРА

        Очаквам баща ми всеки момент да отвори вратата. Работното му място е близо. Обедната почивка използва за да се прибере.  
        Удовлетворих желанието на племенника си. Пуснах анимация с - КОСТЕНУРКИТЕ НИНДЖИ - . Надявам се, че му е интересно.   
        Когато бях малък и аз харесвах костенурките. С децата от квартала редовно гледахме различни епизоди. А стане ли тъмно, игра на криеница започва. Турнири по футбол си организирахме. Завързвахме нови запознанства. Детството бързо отмина.  
        Пораснахме, всеки пое по своя път. Ехх... да можех да върна времето назад. Спомени от училище. Изпитване пред голямата черна дъска. Пищови подготвени за предстоящото контролно. 
        Животът е труден. Малък си, не го разбираш. Станал си вече  голям. Идва момент когато ти се иска да полетиш в облаците. Идва момент когато ти се иска да избягаш, от всичко и всички. Повече да не се върнеш. 
          Освен труден, животът е опасен. 

        Оризът с месо ми харесва. 
        Баща ми наруши мълчанието. 
         - Днес какво ще правиш? Планове някакви? 
Културно или не, за татко в момента няма значение. Къде отидоха добрите обноски? Къде отиде спокойствието? Храним се за Бога. Нещо го измъчва, не смее да погледне сина си. Очите му насочени към малкия екран. Една лъвица преследва слаба антилопа. Лъвски прайд дебне за плячка. Този епизод съм го гледал. 
        - Мисля да се обадя на Ванката. Да пием по нещо! 
Татко е израснал на село, майка му починала когато е бил съвсем малък. Баща му си замина от този свят, докато бях в затвора. 
        След скандалното ми уволнение от шивашката фирма, родителите ми не пожелаха да ме изслушат. Каквото и да кажех нямаше да има значение. Не ми вярват. Директорката на фирмата, Г- жа Ивелина Трифонова, е близка приятелка със снаха ми. Свидетели срещу мен се намериха лесно. Потвърдиха всичко в което бях обвинен. От където и да го погледнеш съм от губещата страна. 
        - Не ме ли чу? - Гласът ме върна в реалността. 
        - Какво каза татко? Извинявай. 
        - Ако продължиш да притесняваш Катя, ще ти прибера лаптопа. 
И това остава да се случи. Не съм дете, за да се отнасят така с мен.  Погледнах го, и казах. 
        - Нека се върнат, да видим какво са разбрали. 
В очите му сълзи напират. 
        - Ивайло... 
Не успя да довърши. Заплака. Изправи се, и напусна кухнята. 
        Раздигах масата, измих мръсните съдове. Отивам на терасата, малкия продължава да гледа филмчето. Сядам до него. 

        Малко след 14:00 часът Стефан и Катя се прибраха. Червената тениска на брат ми добре му седи. Питам се от къде намира време да ходи на фитнес? До колкото съм запознат, на ден работеше по дванадесет часа. Строителната фирма плащаше добре, но въпреки всичко здравето е по важно. Но пък негова работа, той си знае. Горд собственик на атлетично тяло. Много жени тайно се надяват да спят с него. Мечтите са безплатни. Брат ми е съпруг и баща за пример. 
        Повика ме в голямата стая. Лицето му издава лошо настроение. 
        - Познай какво открихме? 
        - Говори, разбрахте ли нещо? - Бях любопитен. 
        - Да отидем в колата. Там ще говорим. 
Обърна се, и излезе. Оставам с неприятно усещане.  
 

        Стиска волана с две ръце. Кокалчетата на пръстите побеляват. Пред автомобила две котенца се гонят. Не се забелязват хора наоколо. 
        Двамата мълчим. Той ме повика, той е ход. Нека изслушам каквото има да казва. Добре поне, че слънцето не ни заслепява. Устните му се раздвижват. Започна да крещи.
        - Какво искаш от нас? Пари ли? Май си забравил затвора, а?           
Опитвам с по- мек тон да го успокоя. 
        - Не е нужно да викаш. Обясни ми нормално, защо е всичко това? 
        - На това ли те научиха в затвора, а? Дръж инкяр до последно! 
        - Какво разбрахте в полицията? 
        - Как не те е срам. Майка и татко се трепят на работа, а ти какво правиш? Срамота, на двадесет и осем си, а с детски акъл. 
 Не е възможно да се води нормален разговор. Стефан има нужда от сън, и някакво успокоително. Искам да изляза, но здрава ръка ме стисна за рамото. Не ми хареса. Чашата преля. 
        - Виж какво. Писна ми от всичко. Моята дума никой не я смята. Срамувате се от мен. Е, в такъв случай се махам. 
        - Сваляш съпругата ми. Докато съм в Германия. Колко удобно, нали? 
Поне спря с крясъците. От ироничната усмивка ме заболя.  
        - Искал си да я чукаш. Но скъпи братко, тя е достойна жена. Не ми е давала повод за съмнение. Срамувам се от теб. 
Накланя лице към моето. Усещам дъха му. 
       - Излизай, махай се. 
       Качвам се у нас. Треперя.  Влизам в банята, душ да взема.  

        По молба на майка се събрахме в голямата стая. Баба и дядо също са тук. Нощта се очертава да е дълга. Планирано събиране. Семеен съвет. Очаква се да дам обяснение за всичко негативно случващо се в тази къща. Върви по дяволите, Катя. Неприятна ситуация,  не я пожелавам на никого. Търся евентуални опции, някой познат да ме приюти за известно време. Нямам приятели, но пък познавам достатъчно свестни мъже и жени. В момента виждам спасение единствено в Рени. Вярвам, че ще ми помогне. 
        Красиви сини очи, харесват ми. Русите коси сякаш танцуват. Силен вятър, много силен. Светлината ме заслепява. Вървя, а Рени все повече се отдалечава. Протяга ръце, желае да съм до нея. Аз правя същото, но не успявам да помръдна. Не, не, моля те върни се. Рени, не ме оставяй, помогни ми. 
        Гласовете около мен ме връщат в реалността. Очите ми обхождат стаята. Брат ми не се е преоблякъл от последния път когато го видях. Какво е правил след като се разделихме? Не ме интересува! Катя с червена рокля. Красивите крака обути в светъл чорапогащник, или пък дамски чорапи?! Не е от значение в момента. Доволно изражение на лицето. Вътрешно ми се присмива, не се съмнявам. Нагла кучка. Един ден Стефан ще разбере истинското ти лице.
        Баща ми се изправи. Картината от телевизора се изгуби. Изведнъж настъпи тишина. Пет или шест секунди.
        - Ивайло, време е да говориш. 
Татко е строг, но иначе с добро сърце. Думите не ме изненадаха. Но пък адски много ме заболя. Започвам да се потя. Баба и дядо, горките хора, с насълзени очи очакват речта ми. Изправих се. 
        - Няма какво да кажа, и няма на никого да се извинявам. 
        - Ивайло. Ще си признаеш, още утре в полицията. 
Добре тогава, ще дам показания и после се махам. Ако не бъда арестуван преди това. 
Гласът на майка ме умолява. Тъжни очи ме гледат.
        - Ако имаш проблем, кажи ни. Ако трябва да потърсим психолог. 
Чудя се какви ли още епитети ще ми лепнат. Снаха ми се изправи, напусна голямата стая. 
        Нищо интересно до края на краткото събрание. Стефан отиде при жена си. Баба и дядо се прибраха на втория етаж. 
        Имам нужда от чист въздух. 

        Седя на последното стъпало, пуша поредната цигара, и ми е хладно. Сградата на читалище- РАЗВИТИЕ - е зад гърба ми. Вътре ми е добре познато. Записан съм в градската библиотека, редовен читател съм. 
        Трябваше да се облека малко по дебело. Някъде зад мен гласове приближават. Момичета. Смеят се на нещо. Напоследък все по рядко се усмихвам. Опааа... Спират, поглеждат ме. Късметлия ли трябва да се чувствам? Едва ли! Не им давам повече от петнадесет- шестнадесет години. Момичето с тъмната коса подшушна нещо на приятелката си. Дали не са пияни? Ако е така, по- добре да се махам.
        - Здравей. Хубава вечер е, какво правиш? 
Какво ги интересува? 
        - Здравейте, момичета. 
Сядат до мен. Чувствам се странно. 
        - Е красавецо, какво правим сега? 
Русата е отракана. Пусна ръка върху коляното ми. Другата мина зад мен, започна да масажира врата ми. Ооо... не. Не позволявам да продължи. Вече съм на крака.
        - Ама какво правите? Я малко се стегнете. Не ви ли е срам? 
Гледам тук към едната, ту към другата. 
След кратко мълчание блондинката реши, че от опит глава не боли.
         - Не се познаваме, готин. Аз съм Яница, а приятелката ми е Дани. 
 Сега е по- близо до мен. Прошепна в ухото ми. 
         - Не харесваш ли задника ми, а? 
Време е да се махам от тук. 
        - Струва ми се, че си имаш сериозни проблеми. Познах, нали? 
Не съм в настроение за игрички. Отвърнах.
        - Това няма значение. Не ви интересува. Чао.  
Постъпих правилно, знам го. 
Ако пиех щях да утоля тъгата в алкохол, може би. Запалих цигара, и тръгнах без посока.

НА СУТРИНТА!!!

        Събуждам се, заобиколен от дървета. В парка съм, легнал върху тясна пейка. Студено ми е, и имам нужда от душ. Включвам си телефона. Изненадааа... Съобщение от милата ми снахичка. 
ПРИБЕРИ СЕ. ТРЯБВА ДА ПОГОВОРИМ. НАСАМЕ. УБЕДИХ СТЕФАН ДА НИ ОСТАВИ ЗА ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ. МОЛЯ ТЕ. 
         Какво е намислила този път?