генек (Георги Коновски)
1882 13656
3.03.2023 г., 10:23 ч.

Дребни истории 

  Проза » Разкази, Хумористична
348 2 3

Сенокос. Голямата ливада ухае. Натрупани са копите сено. Върху едната е тя. Не сама. Гледа през замрежен поглед към висините. Красиво небе, ярки звезди, бляскава луна… Прекрасно… В синхрон с душата и тялото й…

И си мисли със съжаление: „Горките мъже… Никога няма да видят тази красота…“

хххх

В планината. Красиво. И малко песимистично.

Как живеят тия хора тук? Скали, камъняци, никаква свястна почва, никаква полезна растителност, смо дървета, храсти…

Сядаме в кръчмата и обсъждаме оцеляването на тукашните. Не разбираме…

После донесоха сметката… Схванахме как оцеляват…

 

 

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??