ДРУГАТА МЕЛОДИЯ
Питал ли си се какво е да е живееш с мрака в душата си? Търсил ли си отговори на въпроси, изгубили смисъла си? Преминавал ли си прегради, които си издигнал сам?
Мъглата се спуска и покрива всичко. Дори шеметният ти пиедестал е потънал в лепкавата забрава. Бях там, когато затвори всички пътища. Бях тук, когато душата ти изпя последните си сълзи.
Време е да си спомниш!
Знам, че твоите мечти са и мои. Не съм забравил надеждите, стичащи се по прозореца като есенен дъжд. Пазя в джобовете си устрема и порива, вече тих и помъдрял. Не събрах смелост да предизвикам страха. Оставих го да обитава ъглите на мазето.
Отново съм отвъд тебеширената линия. Не чакам отговорите на въпросите. Аз съм продавачът на мечти. Стоя тук в извехтялата си дреха, вторачен в изгрева.Животът облизва прашните ми обувки, поглежда ме усмихнат и мята за сбогом.
Всъщност вчера се събудих с твоята молитва. Гледах деня през твоите очи. Сега мелодията е друга.
© Георги Всички права запазени