7.03.2010 г., 20:48

Другата мелодия

1.1K 0 4

ДРУГАТА МЕЛОДИЯ

 

Питал ли си се какво е да е живееш с мрака в душата си? Търсил ли си отговори на въпроси, изгубили смисъла си? Преминавал ли си прегради, които си издигнал сам?

Мъглата се спуска и покрива всичко. Дори шеметният ти пиедестал е потънал в лепкавата забрава. Бях там, когато затвори всички пътища. Бях тук, когато душата ти изпя последните си сълзи.

Време е да си спомниш!

Знам, че твоите мечти са и мои. Не съм забравил надеждите, стичащи се по прозореца като есенен дъжд. Пазя в джобовете си устрема и порива, вече тих и помъдрял. Не събрах смелост да предизвикам страха. Оставих го да обитава ъглите на мазето.

Отново съм отвъд тебеширената линия. Не чакам отговорите на въпросите. Аз съм продавачът на мечти. Стоя тук в извехтялата си дреха, вторачен в изгрева.Животът облизва прашните ми обувки, поглежда ме усмихнат и мята за сбогом.

Всъщност вчера се събудих с твоята молитва. Гледах деня през твоите очи. Сега мелодията е друга.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много неща ми харесаха и тук. Не мисля, че разбрах всичко - трудно ми е да гледам през чужди очи. И то два чифта. Ще правя още опити
  • ...
  • Хубаво е...
  • Четох го поне 10 пъти. Исках да ти напиша коментар, но... все не налучквах чуството. Днес го видях с твоите очи и разбрах, наистина другия в теб си пада по друга музика Само моля те, нека не е "Single ladies" на Beyonce

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...