14.11.2013 г., 18:10 ч.

Другият 

  Проза » Разкази
1016 0 9
8 мин за четене

На Вал

*******


Ножа влезе гладко, неочаквано и невъзпрепятствано. Жената изохка и го изпусна заедно с ябълката, която белеше. Гъста кръв, тъмночервена и гъста закапа на едри капки по белия плот на мивката. Жената притисна раната, кръвта бликна между пръстите

ù, спусна се на струйка надолу към лакътя и обагри навития

ù ръкав.
- По дяволите – простена.
Пусна раната, пресегна се и отвъртя кранчето на студената вода. Подложи дланта под струята, там, където в най- мекото се беше забил ножа. Когато кръвта намаля, огледа раната с примес от страх и отвращение. Беше не по-широка от сантиметър, но явно доста дълбока. Виждаше тъмночервената резка като някакво подобие на усмивка на извратен клоун.
И тя се усмихна.

 

***

Ръката я болеше, когато обличаше черната рокля. Носеше рокли, прилепнали по тялото, с V-образни деколтета стесняващи се под линията на гърдите. Почти никога не носеше сутиен, бюста ѝ беше достатъчно стегнат, с апетитна извивка, която караше хлапетата да заекват ако се доближеше твърде близо.
Проклетите хлапета.
С едва минали младежки пъпки, със самочувствието, че могат да вземат света да го сдъвчат, излюбят и захвърлят. Гледаха я едва ли не с увереността, че не тя - те са я избрали и ще покорят с чар, ръце, устни и движения цялата площ на гъвкавото ù тяло.
Обичаше тази им увереност.
Когато ножа се забиваше в гърлата им - гледаше изумените им очи – невярващите им очи – сякаш досега си мислеха че са безсмъртни. Тялото и потръпваше – изсмукваше целия им страх, и докато живота си отиваше от младите им гърди, и докато очите им я изпиваха умоляващо, тя се разтърсваше от поредния взрив.
***

 

Седеше на крайна маса в кафенето и отпиваше от питието си. Не беше нужно да прави каквото и да било - знаеше какво излъчва - самота, предизвикателност... секс. Седеше и чакаше – като изкусно маскирана жертва – която чака плячката да се приближи, за да отвори челюсти и да я погълне.
Не беше подготвена за случващото се - с крайчеца на очите си видя как някакъв мъж се препъна, чашата която държеше се плисна върху нея, питието се разля по шията ù, гърдите ù, мъжът се хвана за облегалката на сепарето, запази равновесие и изстреля солидна ругатня.
Тя скочи, пресегна се, взе салфетка от масата и започна да попива остатъците от влага по себе си.
– Съсипах ви роклята, простете ми- каза мъжът. – Не знам какво стана, някой ме бутна, добре ли сте? Мога ли да направя нещо, да извикам келнера, да ви заведа до тоалетна да се почистите... да ви купя питие?...
Знаеше, че ще го убие.
Не беше младеж, определено беше минал възрастта, в която се лети. Слепоочията му бяха леко прошарени, не, не беше стар, може би към 35-годишен, тялото му, стойката излъчваха увереност, погледа му беше твърд.
Тя го прие като предизвикателство, нещо, което не ù се беше случвало, щеше да опита.
В крайна сметка, помисли си - може би точно тези очи, ще ме накарат да изпитам нещо неизживяно досега. Усмихна се мислено на малкия стоманен приятел на дъното на чантата си, погали го в мислите си. Познатата лека възбуда премина през тялото ù.
Започна се.
***

Този мъж я объркваше. Беше сдържан, самоуверен, пестелив.
Познатите неща, движенията, думите, сякаш не вършеха работа. Той говореше с нея, беше забавен, на моменти мълчалив.

Мълчанието му я амбицираше.
Можеше да го накара да я пожелае.
Беше загадка, енигма, която трябваше да разчупи.
Караше ума и да се отключва. Да търси пътеки, нишки за които да го хване.
Объркваше я.
Колкото повече говореше с него, толкова повече усещаше, че сякаш не той, а тя започва да влиза в капана. Сякаш не тя, а той щеше да я подчини.
И тогава той се пропука.

***

Заведе го в отдалечен хотел.
Винаги избираше различни, в различни краища на покрайнините на града.
Предвкусваше страха му, предвкусваше сладостта по тялото си, взрива, когато ножа щеше да влезе в гърлото му, докато погледа му се изпразни.
Остави го да я съблече. Ръцете му се впиваха в кожата ù, зъбите му оставяха следи, дъха ù се накъсваше. Беше дяволски добър. Обладаваше я отново и отново, навиваше косата ù като змия около китките си, извиваше тялото и с чудовищна страст. Усети как в нея се надига непозната вълна... след това се разпадна върху него.
***

Опомни се... не знаеше колко време беше минало. Огледа се, нямаше го до нея. Цялото тяло я болеше, сякаш беше минал влак през кожата ù. Изпитваше слабост... и някакво вътрешно, дълбоко, дори не искаше да си го признае - удоволствие.
Кой по дяволите беше той?
Надигна се, спусна краката си на пода и стана. Чантата ù лежеше захвърлена на пода, между дрехите им. Неговите и нейните. Значи не си беше отишъл. Пресегна се, разрови купа, не намери бикините си, затова облече роклята напълно на голо. Ръката и напипа в полумрака куфарчето му... да! той носеше ръчна мъжка чанта. Ослуша се, не чу никакъв шум, взе куфарчето и го постави на леглото. Трябваше да разбере повече.
Отвори го полека.
Портфейл – малко пари, кредитни карти. Никакви снимки. Ключове, някакво дистанционно, монети. Ръката ù изследваше полека. Нещо обло – дезодорант против изпотяване, носна кърпа, програма от някакъв театър.
Когато напипа острието, цялата изтръпна. Зави ù се свят, съзнанието ù блокира. Измъкна ръката си държейки ножа и го огледа.
Същия като нейния, същото острие, тънко и остро, дълго. Такова, което влиза гладко, безшумно, плъзгащо се. Такова, каквото убива.
Гледаше ножа в ръката си и не помръдваше. Седеше на пода, опряна на леглото, погледът ù се плъзна бавно през хаоса от дрехи, прескочи един прекатурен стол, пребори тъмнината и  го видя - седеше опрян на противоположната стена, в най-тъмния ъгъл, седеше и я гледаше мълчаливо. Погледите им се срещнаха за секунда, тя избяга от неговия и отново премина през хаоса на стаята.
И тогава я видя – чантата ù, между неговата риза и смачканата покривка от леглото, лежеше полуотворена. Нищо не бе изпадало от нея.
Просто ножа, нейният нож, беше поставен внимателно отгоре, като нещо чупливо и крехко.
Абсолютно същият нож като неговия.


~Endless~

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??