Другоселката
Произведение от няколко части
-
524 8 16Проза » Разкази
-
465 6 20Проза » Разкази
Лятото беше се налудувало, вдигна разрошените си коси, втъкна ги в капелата си и вдигна босите си крака от земята.
Горещините и зноят, дето се сипеше през август отминаха и есента бавно настъпваше по склоновете и гората. Като златна царица пристъпяше в природата. Тук – там се жълтееха листа, тревички се багреха в ръждиво кафяво. Щърковете замятаха криле, лястовичките се събраха на ята, сбогуваха се със селото и тръгнаха на юг. Осиротяха гнездата им.
Сутрините и нощите станаха хладни, а щурчетата все още се веселяха и подхващаха техния си хор. Стадата си отдъхнаха от жегата и хрупаха в прохладата де що сварят по поляните.
Беше по обед и слънцето все още спускаше топли лъчи и огряваше реката. Водата блестеше като водно огледало, игрива и лъкатушеща между двата бряга на гъстата гора.
Обли камъни се белееха и я ограждаха в коритото й. Шумеше и пееше своята вечна песен.
Кина изтри чело с ръкава си и продължи да върти бухалката с ръка. Переше чергите на реката от зори. Наслага ги по камъните да съхнат, после приседна на един камък и се загледа във водата. Уморена и потна, мускулите й започнаха да туптят от прането. Слънчеви зайчета прибягваха по повърхността и хващаха окото. Огледа се и като видя, че е сама се съблече, разплете плитките си, взе един калъп сапун и влезе навътре. Студената бистра вода я обгърна. Копринената студенина я накара да потрепери. Тя потопи глава и отпусна тялото си по гръб. Тъмните й коси се разпиляха във водата. Зашляпа с крака, разпери ръце, пръски се вдигнаха около нея. После се спря, натърка главата и тялото си със сапуна и започна да се мие. Тогава чу хлопките… Наблизо минаваше стадо. Подплашена като сърна се заозърта.
Божке, гола е…ще я види някой…С какъв акъл влезе във водата…
Червенина плъзна по шията й. Засрамена излезе набързо и седна на брега. Облече се надве - натри, дрехите полепнаха по мократа й кожа, сплете косите си, сложи забрадката.
Ангел подкара овцете към реката. Да ги напои и да седне на брега под някое дърво на сянка. Насочи се до високата върба, дето спускаше клонаци във водата. Тъкмо приседна и я видя. Младата булка на Манол се миеше във водата. Косите й се пенеха от сапуна, а гъвкавото й тяло се белееше пред погледа му… Впери очи и зацъка с език. Големи, едри гърди, стройни крака, тънко кръстче…
Бреее, каква хубаво момиче… Блазе му на Манол какво булче си докара от къшлите… Хубаво като шекерче... младо, здраво...
Докато я гледаше възбудата му растеше и усещаше нещо лудо в слабините си. Почуди се дали да се сниши или да отиде към реката. Не отлепваше поглед от нея като молец залепнал за ламбата. Видя я, че тя тръгва да излиза от водата и я изчака да се пооправи. После викна силно по стадото си и изсвири с уста.
Овцете се приближиха към водата и Ангел излезе зад върбата.
- Добър ден булка!
Кина стоеше на камъка и отвори уста:
- Дал Бог добро.
- Хубаво време, таман на реката да переш – отговори й той като вървеше към нея.
После приклекна взе шепи с двете си ръце и си наплиска лицето.
Тя се чудеше какво да прави. Чергите бяха още мокри, ни да ги събира, ни да тръгва за село… А пък беше неудобно да стои с този млад мъж насаме. Още повече се зачервиха бузите й, стисна устни и замълча.
Той я гледаше и изпиваше с поглед. Тъмните му очи пъплеха по лицето й, по снагата й, по косите й, усещаше го как я оглежда от глава до пети. Кина скръсти ръце пред гърдите си сякаш да се прикрие от настоятелния му поглед.
- Харесва ли ти нашето село, не си тъдявашна, посвикна ли с хората - продължи Ангел.
- Амииии….хмммм….даааа – задавено рече Кина.
- Горещо е днес, ела да седнем на сянка. Таман ще се оцедят чергите… ще похортуваме…
- Как те викат...
- Кина.
- Аз съм Ангел. Ангел от небето...не хапя….хахааааа…
Метна й пак весел поглед.
Едно гръмогласно хаааахааааа…. отекна още веднъж…
Не беше толкова страшен, колкото си мислеше отначало Кина.
Какво ще ми направи… нищо… Видя й се добродушен, макар че е едър като мечка.
И тези весели очи... тези трапчинки на бузите му... не може да е страшен...
Имаше нещо чудновато в него - грамаден, а спокоен и весел... чудна работа...
Слънцето беше напекло камъните. И без туй трябваше да чака. Надвисналите клони на върбата правеха хубава сянка. Тя се размърда бавно. Придоби смелост и дръзко му отговори:
- Не съм казала, че хапеш…Ама, че сииииииииии …
Игриви огънчета засвяткаха в очите й.
Следва…
© T.Т. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря!
-
Със закъснение прочетох разказа, хареса ми душевността на героите.
Поздравления. -
Поздрави!
-
Е щом е,"Ангел"ще я омагйоса!!!Чакаме продължението!!!
-
Както винаги- любопитно начало
С удоволствие. -
Благодаря!
-
Хубаво начало, Таня
-
Благодаря ви за коментарите
-
Много интересно започва, а ти умееш да разказваш! Определено привлече вниманието ни и чакаме продължението!
-
и аз съм на опашката, Танче
-
Чакам продължението с нетърпение, Танче!
-
и аз...
-
"Там край реката..."
Ще чакаме, пък защо не!🙂 -
Леле, че хубаво започва тази история.
Поздравление, Таня! Ще се чете - няма начин. -
Хареса ми, Таня и вече зная, че ще разкажеш случка, която ще ме завладее. След такова загадъчно начало, ще чакам с нетърпение продължението!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Отсъствах известно време от сайта и толкова имам да наваксвам...Интересно, както винаги,отивам на следващата част.