29.07.2014 г., 20:54

Другости разни

612 0 0
1 мин за четене

Другостта ми е от алфа до омега, от а до я. Понякога е запотеното огледало в банята, по което пиша с треперещи пръсти, докато парата не ме скрие съвсем от света. Друг път е прозрението, което ме удря, докато чакам на светофара, че съм всъщност толкова мъничка сред тези вселенски размери.
Другостта ми се измерва в съзвездия, по-сложни от Голямата мечка, плашещи дори Ореон. Понякога е звезден прах сред хвърчащи комети, лунни камъни и безкислородност. Друг път е усещането, че някой ме гледа, наблюдава ме тайно вечер с извънземни очи, стигащи чак до душата и отвъд това измерение.
Другостта ми е в сляпото доверие към уличните котки и стъпването по разбити плочки, които всеки момент могат да ми измокрят краката. Друг път е онова разтеглено от съзнанието време между реалност и сън, когато съм между два свята и сякаш не принадлежа на нито един.
Другостта ми е в тайните в косите ми и цветята в сърцето. Босилека, посят на балкона и бурените в задния двор. В любовта ми към октоподите и желанието ми морското дъно да ми стане дом. Друг път е в непишещия химикал, все още борещ се за живот.
Любовта е другото.
И другото винаги е любов.
Каквото и да правиш, си винаги в нечии мисли, в нечий Ад.
Затворен в сънища и мечти.
Каквото и да правиш, си винаги другото.
И следователно винаги любов. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мия Марс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...