Дух

5.05.2019 г., 21:12 ч.

Проза

855 0 2

Затворих се в своето леговище

И премислих какво точно изживях

Крадейки окото на морско чудовище

Погледнах през него и с ужас видях...

Че носи белези и смахнати истории

От времето, когато бил човек

Преследвал жарко някакви утопии

Превръщайки се в пламък лек.

Пътувал в морето на живота с автобус

Духът го движи,ба сърцето му кормило...

Сърцето му показало красив курс,

Но морето бурно - ръцете му извило.

Не знаел какво да стори с този страх

Усетил всичките си стари болки

Сърцето изведнъж - напоило се с прах

Волята му се пречупила като сухи клонки.

Там на мястото сега, гори огън и правят пиршества.

Приседнали до непреклонното му тяло

Принасят в жертва съвест и лица

Повярвали в красотата на глада му.

Но вярата им е въпрос на дъжд,

А историята реално е измислена.

До огъня седи не чудовище-а мъж.

Но... за него друга история съм написала.

Произведението е участник в конкурса:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

admin (Георги Колев)

2019-05-16T10:04:00+03:00

Нека модераторът да го дидквалифицира, моля!
самотния-вълк (Севделин Порчев)

2019-05-07T13:00:03+03:00

""...Може да са природни бедствия или стихийни чувства, преживявания, случки. Нека предизвикателството да бъде за разказ, с герои, действия, диалог... Дължината по усмотрение на автора.""
Това е условието на конкурса... Къде е разказа в горния текст?