5.05.2019 г., 21:12 ч.

Дух 

  Проза
1072 0 2
Затворих се в своето леговище
И премислих какво точно изживях
Крадейки окото на морско чудовище
Погледнах през него и с ужас видях...
Че носи белези и смахнати истории
От времето, когато бил човек
Преследвал жарко някакви утопии
Превръщайки се в пламък лек.
Пътувал в морето на живота с автобус
Духът го движи,ба сърцето му кормило...
Сърцето му показало красив курс,
Но морето бурно - ръцете му извило. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислава Георгиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Стихии »

11 място

Предложения
: ??:??