Дух
Затворих се в своето леговище
И премислих какво точно изживях
Крадейки окото на морско чудовище
Погледнах през него и с ужас видях...
Че носи белези и смахнати истории
От времето, когато бил човек
Преследвал жарко някакви утопии
Превръщайки се в пламък лек.
Пътувал в морето на живота с автобус
Духът го движи,ба сърцето му кормило...
Сърцето му показало красив курс,
Но морето бурно - ръцете му извило.
Не знаел какво да стори с този страх
Усетил всичките си стари болки
Сърцето изведнъж - напоило се с прах
Волята му се пречупила като сухи клонки.
Там на мястото сега, гори огън и правят пиршества.
Приседнали до непреклонното му тяло
Принасят в жертва съвест и лица
Повярвали в красотата на глада му.
Но вярата им е въпрос на дъжд,
А историята реално е измислена.
До огъня седи не чудовище-а мъж.
Но... за него друга история съм написала.
© Борислава Георгиева All rights reserved.
