– Последно желание, последно желание, последно желание  – повтаряше се до безкрайност в стаята.
   Обърнах се към посоката на звука и натиснах силно будилника.  После бавно се върнах обратно в предишното си положение.
    Отново засънувах и тъкмо бях на най-интересното място и пак започна този крясък:
    – Последно желание, последно желание…
    Този път скочих рязко от леглото. Заоглеждах се с безпокойство. Това не беше будилникът.  Кой беше тогава? Светнах осветлението и розовите ми  сънища се разпаднаха. Отидох до тоалетката, защото ми се стори, че нещо пробляскваше оттам.
     И не се излъгах. Аладиновата лампа беше отворена.
        – Хм – рекох аз.
        – Хм – някой повтори след мен.            
        Какво е пък това? Долових някакъв странен бял дим, който  излизаше от нея. И докато зацепя чух отново:
        – Последно желание…Времето изтича…Последно желание….
        – Какво време?! – недоумявах аз.
      Не си спомнях да ми е определяно време. Изведнъж димът се материализира и се показа странен мъж, облечен в арабски дрехи, носещ  чалма на главата.
        – Аз съм духът от лампата – каза той.
       Потърках сънениите си очи и все още не вярвах на случващото се.
        – Кога за последен път четох приказки!? – чудех се аз и мислех. Разтърсвайки глава, за да си спомня по-бързо - ме сряза рязка болка в слепоочията.
       – Имате ли желание?
       – Мисля - казах аз.
       – Остават ви само петнадесет минути. Изминаха десетина минути, а аз още мълчах. Духът започна бавно да се прибира в лампата.
        – Да си вземем довиждане тогава. Аз излизам на светло на всеки тридеоет години. Преди 30 години изпълних желанието на едно момче, което тогава ме притежаваше. Това момче ти подари тази лампа. Сега чакам да сбъдна твоето. Минаха 30 години и трябва аче да си решила.
        И в този миг зазвучаха думите: 
 „На единствената жена, на която подарих сърцето си….. „
        Духът не беше някакъв огромен черен гигант , напротив – беше  красив млад везир.  Гледах го захласната, а той отвръщайки на погледа ми безни най—малко да се стеснява. След като мина известно време усетих изтръпване в единият крак. Това ме накара да се отърся от магическото докосване на тези изомрудени негови очи
       – Какво си ти!?  Как става така, че изглеждаш толкова млад!? – питах
        – Аз съм дух, Господарке и нямам възраст. Аз съм вечен!
        – Господи този беше вълшебник, сега я загазих, сигурна съм, че не можеше да бъде истина.
         Той се усмихна насърчително, сякаш усетил мислите ми и каза:
         – Аз съм вълшебник, който изпълнява желания. Господарке! Искам да ви изпълня последното желание.
          Това ме обърка тотално.         
          – Последно? 
          Изгледа ме втрещено.
         – Колко вече използвах?
         – Не помните ли? Бяха хубави желания, доставиха ми удоволствие да ги изпълня. 
         Мозъкът ми заработи трескаво.         
         – Кога съм пожелавала преди нещо. И какво съм си пожелала?
         – Преди 30 години пожелахте.
         – Спри! Сама ще се сетя!
         – Разбирам, че се мъчите да си спомните, но времето ви изтича.
        – Така ли? И какви се случи тогава?
        В отговор Той вдигна учудено вежди и погледна към часовника си.
         – Ами да! Аз нищо не поисках тогава за себе си!
         – Може би, защото имате всичко?-усмихна се духът.
          Огледах се. Така си беше. Имах всичко. Живеех и се забавлявах.        
           – Имам последно желание, но то е неизпълнимо.
           Той се приближи и каза:
           – Казвайте по-бързо! След малко започва последно отброяване.
          – Искам да върнеш времетто назад!
          – Колко назад?
          – С тридесет години, че да изживея живота си по- друг начин!
          – Да станеш отново на осемнадесет?
          – Да!                                             
          – Честно казано не е за предпочитане, но  ще изпълня желанието  ти, Господарке!
         Светът се завъртя. Зазвучо една позната мелодия – мелодията от миналото. Отворих очи и що да видя. Бях млада…
         Много млада, но животът беше друг. Беше различен и нямаше повторение…