Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Тримата се отпуснаха в празния коридор събирайки сили. Ели се съвзе първа от преживения ужас и радостна от неочакваното спасение. Огледа внимателно двамата си спасители
- Ама вие от къде се взехте? – попита тя – Толкова бях отчаяна, очаквах чудо и то се случи!
- Чудо ?? – измърмори Том – Малко ми е трудно да ти обясня. Тази дупка е чудесна за откачалките, съдбата ни напъха тук и не ми е ясно как ще излезем ... виждаш ли тези коридори и врати ? Зад всяка врата ни очаква ...
- А, не, ще излезем! Няма да се откажа и ще намерим начин. А и какво пък толкова – врати , тунели , ... все ще намерим излаз!
- Хм, не знам какво ни очаква, но ще те застраховам – тъй и тъй сме попаднали в това положение, поне да се възползваме от положителната му страна – рече Том и протегна към нея шишенцето със странната течност – две глътки !
Ели пое шишенцето с недоверие, повъртя го в ръце, измърмори нещо като ‘гадост някаква’ , ама отпи и го върна на Том
- Ние така и не се запознахме, но е твой ред – и Том протегна шишенцето към Пернатата – доколкото разбрах е достатъчно само един от нас да е от ‘ваксинираните’ в групата, но все още не знам дали няма да потрябва поединично.
- Ани се казвам - тя пое шишенцето и отпи. - Всъщност въобще не помня как се озовахме тук, освен че си хапвах сандвича и ... земята се разтвори.
- Аз пък помня ... в подробности ... и няколкото пъти когато те спасявах.
След кратката почивка настроението се подобри и тримата тръгнаха по коридора в обратната посока от която бяха дошли. Очаквайки всичко, Том се опитваше да отвори врата след врата, но обикновено те бяха заключени. Най после една се поддаде и от вътре се промъкна светлина. Влязоха предпазливо – беше огромна кръгла зала, като отгоре се виждаше вечерното небе. Представляваше нещо като огромен комин, по ъглите бяха нахвърляни строителни инструменти, от едната страна имаше огромна земекопна машина, от другата имаше санитарни помещения ... това беше явно изоставена шахтата на строителите. Тримата влязоха смело, нямаше никакви признаци за опасност и те започнаха да изучават възможните изходи за бягство. Том се насочи към подвижните платформи монтирани на въжета – вероятно служещи на строителите за доставка на материали и изхвърляне на изкопаната пръст. Конструкцията беше добра и Том вече започна да крои планове за бягство към повърхността, когато отгоре се дочуха ентусиазирани викове и оттам започнаха да падат различни предмети – кофи за боклук, павета ... Том отчаяно започна да размахва ръце и да вика на жените да се скрият някъде ... когато една градинска пейка се стовари върху него. Ужасени, жените моментално се скриха в сервизните помещения и трескаво започнаха да мислят за пътя за отстъпление, вратата през която влезоха беше от другата страна. Ужасът продължаваше, Свидетелите на Дупката, хванати за ръце в религиозния си транс започнаха да скачат отгоре , образувайки безформена купчина от тела по средата на залата. Ели и Ани се притиснаха в стената ... В стремежа да открият нещо за своето спасение забелязаха следите от тъмна дъга по земята, зад тях се намираха сервизните помещения, мивки и разхвърляни парцали.
В този момент от всякакви дупчици в стените започнаха да излизат бръмбари на талази и да се насочват към купчината в средата, да заливат целия под и да се катерят по стените. Бяха хиляди ... милиони ... Лавината наближаваше към тях и бръмбарите почти бяха стигнали и до двете жени, когато живият поток се спря пред черната дъга на пода, заобиколи я и продължи нашествието си в сервизните помещения. В истерията си Ели хвана първото попаднало шише и започна да го излива върху нашествениците, и ... първите бръмбари видимо забавиха устрема си, спряха и безпомощно продължиха да мърдат с крака ... след минути застиваха неподвижно. Изумена Ели разгледа шишенцето, което така яростно беше разсипвала – беше обикновенен течен сапун. Хвърли бърз поглед зад себе си и забеляза много такива шишета, а върху тях имаше лента с надпис ‘Emergency Kit’ … Ани също грабна едно шише и започна обилно да напоява пода около себе си ... в началото нямаше никакъв ефект, но след това повърхността се размърда и започнаха да изпълзяват замаяни бръмбари, които след минути застиваха ...
Мина известно време, бръмбарите изчезнаха както се бяха появили, а на средата на залата се виждаха само кофите за боклук, павета и всякакви други боклуци ... и градинската пейка ... от Том не беше останала никаква следа.
После ... после измина доста време, докато жените придобиха смелост да излязат от предпазвалия ги полукръг , огледаха отново за пътища за нагоре ... нямаше никакъв шанс. Двете започнаха своята безкрайна разходка из подземието, опитваха поред всички врати, навсякъде беше заключено. Почти бяха стигнали до Голямата дупка, бледа светлина се промъкваше от отвора, през който бяха влезли. Те с радост се затичаха натам, когато ... притъмня, дочу се странен грохот и свистене, след което мощен взрив изпепели тунела и взривната вълна ги отхвърли надалеч навътре ... Когато димът и прахта започнаха да се разсейват се чу невероятен грохот и стържене по цялата конструкция. Отпред тунелът просветля и те ужасени видяха зъбастата уста на един лонголиер. Беше като кръгла шест метрова топка, хиляди зъбести колела се въртяха в устата му и трошаха и режеха всичко по пътя му напредвайки и рушейки всичко по пътя си. Двете се бяха вцепенили при вида на ужасяващата смърт, когато изведнъж Ани се сепна и завика с всичка сила ...’Шурик Шурик ..!’ ... ... след което всичко изчезна ...
© Пламен Всички права запазени