Слънцето изгря над разкопания пейзаж близо до язовира. Червеното му зарево покълна от водите и се издигна за да тържествува над новия ден. Камъшите в голямата си част бяха превити и се полюшваха по водната повърхност в едно с приливните вълнички.
Къс овраг прокопан от течаща вода стигаше до дулото на ръждива дебелостенна тръба, под която имаше дупка. Диаметърът и не бе по голям от три метра, а дълбочината ѝ метър и половина. Това място никак не би представлявало внимание, ако не беше към края на март и дупката не беше пълна с вода и риба. Помпите цяла вечер помпеха водата от изкопната площадка, която се намираше ниско под нивото на язовира. Таймерът ги включваше за два часа работа и после изключваше за още толкова.През деня почиваха. Водата течеше през ръждивата тръба и мощната и струя беше изкопала дупката. Преливайки от окопа водната маса се трансформираше в тесен поток, който се стичаше сто метра по-надолу в язовира.
Беше времето в което рибите си хвърляха хайвера и търсеха плитчини ...