Душа
610
0
0
Душата ми като стара рана
кърви, боли и не отминава
от стари огорчения и лъжи
заседнала в безвремието.
Остарявам, побелявам, но
все още остава в мен вярата
в любовта, която крещя с цяло
гърло и търся цял един живот!
А, тя нейно величество любовта –
избирателна и свенлива,
незнайно къде се е скрила,
я няма, цял един живот!
Но, душата боли безмилостно
в огорчения и самота.
И в миг ще отлети във вечността,
не познала любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Ангелова Всички права запазени
