Душата ми като стара рана

кърви, боли и не отминава

от стари огорчения и лъжи

заседнала в безвремието.

Остарявам, побелявам, но 

все още остава в мен вярата 

в любовта, която крещя с цяло 

гърло и търся цял един живот!

А, тя  нейно величество любовта –

избирателна и свенлива,

незнайно къде се е скрила,

я няма, цял един живот!

Но, душата боли безмилостно 

в огорчения и самота.

И в миг ще отлети във вечността,

не познала любовта!