(На Ели от Дедо по случай един неин ден в годината)
Бях малък. Много малък. Някъде в детската градина. Беше сутринта след закуска. Седяхме на малки столчета в полукръг. Госпожата бе застанала по средата и ни четеше приказки. В тях ставаше дума за всякакви там истории. Имаше страшни неща, имаше вълшебства, имаше и вълшебници. Не бях от послушковците и до ден днешен съм си такъв. Но онази сутрин както никога се заслушах в приказката. Разказваше се за някакво момиченце. То страдаше от мащехата си, която му причиняваше много злини... Бяхме подредени по азбучен ред и в дъга. Срещу мен стоеше едно момиче. Не разбирах много от думичките казани от госпожата. Но за нещата, които ми бяха понятни… за тях затварях очи. Поемах въздух задържах го, опитвайки си да си ги представям. По този начин виждах по детски нещата като случка, събитие или като описания за местата, в които се развиваше самото действие.
Не знам как се получи. Стана си ей така от самосебеси. Единия път щом отворих очи някак си ми с ...