Брой думи: 1200
ДУША И ДУХ
от Валентин Стайков
Болката се изцеждаше от мен заедно с кръвта ми. Игличките от премръзване по пръстите на краката напомняха, че съм още жив, но усещах настъпващия бавно, като впрегнато магаре, хлад да се катери по тялото ми. Бях се наметнал с няколко ката овча кожа и пак. Ясно. На каруцата зад магарето се возеше страха. Той не пришпорваше животното. Знаеше, че ще достигне главата ми и че нямаше отърване.
Стегни се, Тодоре.
Сетих се за приказката с малкия брат и ламята. И аз като него се бях облегнал на ръбат ствол и чаках своята ламя. Бръкнах в торбата и изкарах кесийка орехи. Откопчах и мяха с вино. Като ще е край, да е горчив. Изгълтах половината и захрусках суровите орехи. Де да беше тука моята Рада, помислих си. Да ме нахрани с една топла баница, да си пийне и тя винце, да ѝ поруменеят бузите.
Стъпки чух. Стъпки като от вълчица. Бавни, дебнещи. Преместих ръката си под овчите кожи и откопчах канията на камата. Дядовата кама с рогова дръжка. Ненаситна, жа ...