Душа на Воин - книга трета (Глава пета) 5

Все повече и повече хора се събираха край огъня запален по-рано от Грен , с изумени и щастливи физиономии, гледайки към Дък .  Някои го потупваха за поздрав, докато ловецът разказваше високо и ентусиазирано:

-Чееее, така де... след като бяхме набелязали една крехка, млада женска, всички препуснахме към нея, като аз бях на чело! Хвърлих копието си от тридесет метра и я уцелих отпред... - говореше разпалено тъмнокожият мъж и смигна на Грен с лека усмивка, докато галеше къдравата си брада. - Полетяха и другите копия, като Глесик не уцели звяра! Господарят Грен хвърли копието си последен и много  отдалече, със сила като на стар великан и прониза терва във врата! Тя мигом подгъна краката и предаде богу дух! Наскачахме от конете , наточили ножове да оправим бързо плячката, но нашият гост ни спря мигом и рече: “Вижте оня терв ейтам! Защо не бяга с другите?  ” - много от слушателите се засмяха и всички затаиха дъх.- Дък погледна към него и го видя... огромен звяр, най-едрият мъжкар, мощен кат за десет якса, хора... стои , пръхти и рови във земята с кървясъли очи... Рекох им, на другите ловци: “Той ни предизвиква! Иска да си отмъсти че убихме любимата му женска! ” После викам си наум: “От тоя стар вол ли да ме е страх ?!? Ще го пронижа и него без окото да ми мигне, с една ръка зад гърба ми!” И пришпорих жребеца напред , а звяра полетя към мене разярен и готов да ме премаже. Дръпнах коня на страни и хвърлих копието! Хвърлих го, но доста лошо и уцелих... ама не! Ха-ха-ха! Само гърбът му закачих и той ме погна , дявол да го вземе! Погна ме и така ме настигна , че разпра корема на верният ми кон и двамата се затъркаляхме в тревите, а кракът ми замина... Усетих го как се натроши... И легнал там в полето, ни жив - ни умрял, гледам господаря Грен препуска към мене, докато терва заскача отгоре на мен  и на кончето ми да ни довършва! И тогаз припаднах... Повече не помня! - довърши Дък триумфално и всички загледаха към Грен с очакване и напрежение, което сякаш се усещаше във въздуха.   

Избраният воин мълчеше и ги гледаше, знаейки какво се очаква от него. Лиза, седнала в дясно до любимия си, широко усмихната, бе следила разказа на Дък с огромен интерес , като на моменти бе ахвала с останалите слушатели. Сега тя го сръчка лекичко   и му прошепна:

- Хайде, мили! Явно е традиция при тях, след лов! Довърши разказа!

Грен въздъхна с леко раздразнение , но после започна да говори на нетърпеливата тълпа:

- Видях как тервът настигна мистър Дък , от което бях малко изненадан... Звяр с такива размери да настигне първокласен жребец... Учудих се, но пък за първи път ловувам такива животни! Никога не оставям другар в беда и без да мисля много, препуснах напред да му помогна! Щом наближих на петдесетина метра извиках силно , за да привлека вниманието му, защото той наистина скачаше върху ловеца пред вас и щеше да го смаже... - говореше Грен и посочи към Дък. Хората го гледаха и слушаха като малки деца, сякаш беше най-интересният разказ на света.

-   Животното ме забеляза! Беше много освирепял и хукна право към мене веднага! Като видях какво се случи с коня на мистър Дък, реших да подходя различно... Скочих от седлото и ударих жребеца да побегне в безопасност, на страни и се приготвих с копието си да убия алфата. Щом се приближи достатъчно просто го посрещнах, стиснал здраво оръжието си и се дръпнах в страни веднага след това, с цялата си бързина. От засилката на звяра, острието влезе наистина на дълбоко и той измуча силно , за последно и се строполи на земята. Отидох и го довърших с меча си за да не се мъчи! После измъкнахме мистър Дък изпод коня , направихме носилка и го доведохме с цялата си бързина при Лиза, която както виждате бързо го вдигна... на крак! - опита се да завърши със шега Грен и много от наобиколилите го хора започнаха да се смеят силно. Избраният воин смигна в отговор на Дък, който също се смееше високо. После тъмнокожият ловец поде пак:

- Свестих се чак тука в лагера и с болки каквито друг път не съм изпитвал! И тази млада и прекрасна госпожица е над мене, като ангел-лечител пратен от Боговете, за да ме спаси... Какво направи, аз не зная! За три часа да ме излекува , както нашите лечители биха  за месец! Чудо е ! Само тя може да каже как е възможно... - завърши ранения мъж и прехвърли топката на Лиза. Сега всички гледаха в нея с очакване и превъзбуда.

-В горите край манастирът ми Спелтън, от който тръгнахме заедно на запад, расте билка, която народа там нарича “зелен-животвор” ... - поде с ентусиазъм магьосницата, явно решена да се представи добре пред народа на джунглите. - Сложно е за точно обяснение, но с тази билка се прави мощна, лечебна отвара, която се вари няколко седмици постоянно , като трябва да се контролира и силата на огъня, в точно определени моменти и да се долива постоянно специален разтвор от други билки и растения... - Грен забеляза, че и Корнел се е присъединил към тълпата и слушаше внимателно, усмихнат и  с голям интерес.

- И така... когато потеглихме заедно на това приключение, аз взех своя куфар с отвари от всякакъв сорт, за да съм готова, за случаи като този и ако се наложи, да мога да реагирам бързо! Щом доведоха мистър Дък при мене полях раните му с отварата от “зелен-животвор” и направих още няколко заклинания за да могат раните да зараснат още по-бързо!

Мистър Дък в това време сваляше бинта на едната си ръка, да покаже колко добре е заздравяла раната там. Изумените хора се събираха около него да се уверят със собствените си очи, че всичко е истина. Грен усети че любимата му не е много доволна, че пациентът й сваля своите превръзки, но си замълча и бързо си върна веселото настроение. След малко продължи:

-После му дадох “сънотвор”, за да го упоя за кратко и да наместя кракът му без да изпитва болки ! Ще му трябва още време за да оздравее напълно, но вече е доста стабилен, както виждате! И ето го тук пред нас! Най-големият герой от днешния лов! - усмихна се тя на тъмнокожият мъж и го посочи триумфално с две ръце.  Хората около тях започнаха да ръкопляскат и да се радват с грейнали лица.

Колкото и странно да беше, Грен се чувстваше по- добре сега , за кратко разсеян от дългите , интересни разкази, забравил за мъката си по Гравин. В приятната компания на народа от джунглите и в прегръдките на прекрасната Лиза , той бързо огладня и се нахвърли върху един шиш, с едри късове месо от терв. Наистина беше адски вкусно и храната бързо изчезваше в стомахът му, заедно с един мях с интересна, алкохолна напитка подобна на вино, но доста по-сладка и с малко по- различен вкус. Хората около него, удовлетворени от разказите им, започнаха да говорят на други теми , като някои от тях споделяха собствени, интересни истории от лов и битки.

 Добре хапнал, Грен се отпусна по гръб на меката трева и загледа към нощното небе, осеяно с безбройните си  звезди и трите си бледосини луни. Красотата и мистерията на гледката, го накараха да се замисли дали Гравин наистина не е на добро място и дали не е продължил своето съществуване и приключение другаде.  

След малко Лиза легна и се сгуши в него.

- Хайде да си лягаме , миличък! Уморена съм! - рече тя с усмивка , гледайки го страстно със светло розовите си , красиви очи.

-Добре! - рече Грен доволен и двамата станаха , хванаха се за ръце и тръгнаха към палатката си.