Душа на Воин - книга трета (Глава Шестнадесета) 16

Грен извади светкавично меча си от ножницата и се огледа за Лиза. Любимата му беше в близост до каляската с ранените, а Калийн се намираше на няколко метра от нея, също яхнала своя кон. Няколко фенга се бяха засилили към магьосницата и нейната приятелка и мъжът й извика веднага:

-Лизааа! В твое дясно! Внимавай!

Тя светкавично вдигна  ръката си и единият звяр, който беше скочил към кобилата й се блъсна в невидима, омагьосана стена и след това мигом политна няколко метра назад, падна в калта и се претърколи . Красивата, бяла Га-ал, страшно уплашена и нервна, се изправи на задни крака и изцвили. За  ужас на Грен, приятелката му беше неподготвена, изтърва юздите и падна  тежко по гръб на земята. Избраният воин пришпори жребецът си напред , а Калийн скочи от седлото и застана над Лиза хванала неуверено своята кама, готова да брани жената от напредващите към тях , настървени животни. Храбрият мъж хвърли меча си  по един от фенговете , който се бе засилил към двете жени. Оръжието се завъртя няколко пъти във въздуха и прониза звяра в ребрата. Съществото подгъна предните си крака , падна и започна да се търкаля, като се озова на метър от Лиза и невръстната лечителка. Грен скочи от коня си бързо и се устреми към падналата си в калта любима. Отиде до трупа на хищника, който бе убил преди секунди и извади мечът си от него. После го вдигна на нивото на гърдите си и застана в бойна готовност , като викна :

-  Калийн, виж добре ли е Лиза! Опитай се да я свестиш! Аз ще ви браня!

Младата лечителка прибра камата си и клекна над магьосницата. Започна да я разтърсва нежно , след което опипа врата й .

- Има силен пулс! - рече момичето. - Не мога да я свестя обаче, мистър! Сигурно здраво си е ударила главата при падането...

- Трябва да я свестиш , Калийн! Трябва, иначе ще ни разкъсат! - каза мъжът високо, след като прониза с меча си още един от хищниците, който се бе метнал към него.

-Отварите! Трябва ми куфарът й с отварите! - викна тъмнокожото момиче и започна да се оглежда.

- В дисагите на кобилата й са! В багажа й на Га-ал! - отвърна воинът и също се огледа бързо.

Кобилата на Лиза не бе далеч. Няколко фенга я бяха наобиколили и животното подскачаше уплашено и се опитваше да се защити с ритници, с мощните си крака и копита.

В следващия миг Грен усети как нещо го блъсна със страшна сила. Мъжът литна назад и мечът се изплъзна от ръката му. Щом падна по гръб видя над себе си отвратителната глава на един фенг, който започна да щрака с челюсти, мъчейки се да го захапе за шията . Храбрият мъж го сграбчи за врата за да се предпази и усети страшната му сила и озверение. Дъхът на хищникът миришеш неприятно на мърша и слюнки хвърчаха от устата му и пръскаха по лицето на падналия боец. Той се бореше с животното , тялото на което беше изненадващо силно и жилаво, а острите му зъби  бяха на сантиметри от носа на Грен. Избраният воин впрегна всички сили, като се опита да извие главата на фенга настрани за да скърши вратът му и погледна на ляво. Рикен препускаше към съборения си другар с копие в ръка. След секунда се прицели и метна тежкото си оръжие напред, като прониза звяра над Грен в корема. Храбрият воин сграбчи обезумялото от болка и злоба същество и го завъртя рязко в страни, като в миг се озова над него. Бързо извади камата от колана си и я заби във врата на хищника. Той започна да хърка шумно в предсмъртни мъки , давейки се в собствената си кръв и след няколко секунди умря. Грен стана бързо и се огледа. Лиза още лежеше в несвяст на земята, Калийн се опитваше да си проправи път към кобилата Га-ал в страшното сражение наоколо, а Рикен бе спрял на няколко метра от избрания воин и размахваше мечът си срещу няколко фенга , които се опитваха да го свалят от седлото.

- Рикен! Трябва да стигнем до коня на мис Лиза! - викна му смелият боец. - Помогни на Калийн! Аз ще пазя тук докато се свести!

-Добре , сир! - викна храброто момче и препусна бързо към тъмнокожата лечителка.

 Грен потърси меча си с очи и го видя на няколко метра от себе си. Между него и оръжието обаче стоеше един много едър фенг, който ръмжеше свирепо и се приближаваше към припадналата му любима.  Животното се метна напред и смелият мъж също скочи към него. Двамата се вкопчиха един в друг и започнаха да се борят и търкалят в калта. Избраният воин , впрегнал цялата си нечовешка сила успя да обгърне гърдите на хищника с ръце , след което го стисна зверски.

Фенгът започна да се задушава и ребрата му бързо се натрошиха, като гръдният му кош се смачка. Съществото увисна мъртво в стоманената хватка на мъжа.

Грен вдигна трупа му над главата си и закрещя заплашително с цяло  гърло. Някои от хищниците в близост извърнаха глави и уши към него и смениха мишените си , като започнаха да се приближават озверени към избрания воин. Рикен и Калий се възползваха от момента и тръгнаха бързо към кобилата на Лиза. Младото момче успя да опази своята приятелка , която смело се метна на гърба на Га-ал. Уплашеното животно започна да подскача силно и да пръхти но Калийн някак го успокои достатъчно и го пришпори , редом с невръстния ловец към припадналата магьосница.

Докато избраният воин се биеше смело с няколко фенга , само с кама в ръката, двамата тъмнокожи приятели бяха стигнали до Лиза. Калийн бързо извади куфара с отварите и започна да рови вътре, докато Рикен я бранеше с меч в ръката. Лечителката явно намери каквото й трябваше и клекна до припадналата жена с малка стъкленица с червена отвара. После подаде шишенцето към устните й и го изсипа бавно в устата й. След няколко секунди магьосницата отвори очи и се понадигна объркана и уплашена.

-Лизи, ще ни избият! Трябва да направиш нещо! - ревна Грен към любимата си.

Тя се огледа замаяна и объркана , но бързо се окопити и застана на колене.

-Съберете всички около мен! - рече тя с немощен глас. - Съберете се всички около мен и каляската!

-Всички около Лизаааааа! Всички към каляската! - закрещя избраният воин и много от другарите им завикаха с него. Оцелелите от страшното сражение , както и тези все още в схватка, започнаха да се приближават и да образуват кръг около магьосницата и нейния любим. Грен видя Корнел и мистър Дък да идват бързо и да скачат от конете си с мечове в ръцете. Командирът имаше дълбоки рани по лявото рамо и ръка , но все още се сражаваше смело. След две минути останалите живи бойци бяха наобиколили Лиза и каретата с ранени. Магьосницата сложи двете си ръце на земята и започна да изрежда заклинания. В миг големи червени пламъци образуваха кръгла стена, висока над три метра, която опасваше каретата и оцелелите от всички страни.

Фенговете отвън започнаха да обикалят магичния огън отвсякъде и да се опитват да намерят пролука или начин да преминат. Някои от тях пробваха да скочат през пламъците но без успех и се дръпнаха бързо назад изгорени и уплашени. Грен беше клекнал до своята любима , сложил ръка на гърба й. Когато тя го погледна, красивите й очи искряха силно в розово.

- Мога да ни предпазя известно време, но не за дълго! Силите ми скоро ще се изчерпят! - рече Лиза с глас в който се усещаше усилието й да поддържа магичната стена.

- Ще се подготвим! Издръж колкото можеш , мила! Ние ще измислим нещо! - отвърна й Грен, опря чело в нейното и я целуна бързо. После потърси Корнел с поглед. Той  беше заобиколен от трима от своите ловци , които преглеждаха раните му. Избраният воин се приближи с няколко крачки и му прошепна:

- Сър, нямаме много време! Лиза няма да може да ни опази вечно!

- Дъки, да пробваме ли с роговете? Може да има патрули някъде наблизо... - рече командирът на своя приятел.

- Ами да пробваме ,сир! Нямаме друг избор май! Може обаче да привлечем и още от фенговете , че и по-лошо... - отвърна тъмнокожият ловец притеснен.

- Знам, приятелю... Ще трябва да рискуваме! - рече Корнел. - Хайде всички! Надуваме роговете!-

Много от ловците наоколо извадиха изпод кожените си дрехи не големи рогове направени от кост и стомана.

- Сега! - рече Корнел високо. - Три пъти за ловци в беда!

Бойците приближиха устни към роговете си и ги надуха три пъти силно. Чу се страшно силен звук , който сякаш проникна през тялото на Грен. Предметите явно бяха с магия в тях и не се ползваха често , а само в извънредни ситуации. От думите на слабичкия командир воинът предположи, че те могат да привлекат и други животни и големи хищници , не само  приятелски отряд в близост, ако изобщо имаше такъв.

Всички зачакаха в напрегнато очакване, докато фенговете зад огнената стена обикаляха отвсякъде ръмжейки , дебнещи кръвожадно.

Минутите минаваха бавно и в тишина, нарушавана само от ръмженето на зверовете и стенанията на многото ранени и пострадали. Грен забеляза че изражението на Лиза издаваше огромно усилие и напрежение и след малко тя започна да трепери.

-Не мога ! Грен... Няма да издържа още много! -изстена магьосницата.

- Хайде, всичкиииии! - викна избраният боец. - С оръжия в ръцете! Стената ще падне ! Гответе се за бой!

Ловците, които бяха в кондиция за битка, се изправиха и наобиколиха Лиза и по-тежко пострадалите с вдигнати мечове и копия. Избраният мъж гледаше през рамо любимата си , която трепереше силно, впрегнала цялата си воля. След миг тя залитна настрани и припадна , а огнената стена около тях мигом се стопи и изчезна. Фенговете , усетили че нищо не ги дели от техните жертви , започнаха да ръмжат силно и да се приближават бавно и все по-близо...

 В миг един от хищниците скочи напред , но във въздуха го уцелиха три стрели. Съществото падна мъртво близо до краката на Грен, а от гората в страни се чуха пронизителни бойни викове и крясъци. Отряд , над тридесет човека , от тъмнокожи ловци с лъкове , копия и мечове излязоха през гъстата растителност . Доста от тях отново опънаха своите лъкове и много стрели политнаха и посипаха фенговете, като някои от тях паднаха мъртви веднага. Животните започнаха да издават силни ревове , на които новодошлите бойци отвърнаха също така свирепо. Групата от едри хищници се разбяга в джунглата, щом усетиха как към тях се спуска многобройното подкрепление, а много от ловците около Грен започнаха да въздишат облекчено. Някои от другарите му коленичиха от изтощение и напрежение. Избраният воин обаче, имаше очи само за своята припаднала любима, до която коленичи и я взе в обятията си. След малко, щом усети топлината на тялото й, няколко сълзи на облекчение се търколиха по бузите му и капнаха на калната земя.