Душа на Воин – книга втора (глава девета) - част едно (1)

След много часове на бърза езда, в далечината, пред групата конници се видя градът Толхаус. Когато по обед наближиха по-малката крепост в началото на източния мост, който водеше вътре в града, те бяха посрещнати враждебно, от много войници с опънати лъкове и арбалети и пред затворена порта. Боецът на чело на охраната викна силно:

-Главен командир Щърм, имаме заповед да ви арестуваме! Всички слезте от конете и хвърлете оръжията!

- Командир, Хено! -викна старият  мъж. - Познавам ви от дете, както и много от вашите хора! Наистина ли ще ни арестувате или  пронижете със стрелите си! Отворете ни портата, господа! Трябва да говоря спешно с управник Кайсен и съвета!

-Именно временният управник нареди вашия арест, сър! Получил е птица от Евъруел, както чувам! Той твърди, че сте организирали бунт!

- Сър, Хено! Вие сте честен и доблестен мъж! Евъруел уби моят син, и ваш  комадир, Дерек! Уби го жестоко и хладнокръвно! По негова заповед загубихме още много наши приятели ! Всичко което излиза от устата на управника са лъжи и манипулации! Ако настоявате ще хвърлим оръжията и ще оставим конете, за да ни заведете при Кайсен! Сред вас ли е ,сър Рейъл? - попита високо главният командир на конницата.

-Тук горе съм , сър! - отвърна един от войните на стената.

- Мистър Рейъл, искам да съберете всички верни и доблестни войници, които са в наша подкрепа, както и цивилните в Толхаус! - викна му Щърм. - Да се съберат край седалището на управника! След като говоря с него и съвета ще дам публично изявление отпред!

Рейъл веднага се обърна и тръгна да изпълни заповедта, а Хено викна след него:

- По дяволите ,мистър Рейъл! Къде си мислиш, че отиваш... Имаме заповеди....! Къде тръгвате всички....?

Много от войните по стената на малката крепост се обърнаха и тръгнаха към града.

-Отворете портата, господа! Хайде, всички  след мен! Трябва да се срещна с Кайсен час по-скоро!

Портата се отвори бавно и те пришпориха животните по големия каменен мост навътре към града, под объркания и недоволен поглед на Хено и още няколко от бойците му останали на външната крепост.

Вътрешната порта след моста бе огромна, от масивно желязо и дърво и след още един убедителен кратък  разговор, Щърм успя да уговори пазителите там да ги пуснат в Толхаус. Грен вече с очите си се обеди колко хора имаше старият главен командир, верни на него и готови да му служат, дори в ситуация като тази.

Скоро групата конници, заедно с Грен и Гравин бяха вътре, зад стените на града и избраният войн се оглеждаше доста впечатлен.

Около широкият павиран  път напред имаше сгради от сив камък, някои от които над  двадесет метра високи, а може би повече. Те имаха множество прозорци, от някои от които надолу гледаха същества, които явно живееха там. В основите на огромните постройки имаше множество сергии, дюкяни и магазини и работилници, както и стълбове с фенери, угасени заради обедното време. По оживеният път навътре ходеха  много същества, повечето  облечени в сини платове и гледаха какво се случва с интерес. След минути стигнаха висока, тъмно-сива сграда в центъра на Толхаус, която бе с масивен, златен купол за покрив, на който се вееха дълги сини флагове и знамена. Явно това бе седалището на съвета и управника, защото на площада отпред, бързо се събираха много войни и цивилни, някои от които поздравяваха Щърм и останалите, докато минаваха покрай тях. На входа на сградата имаше тежко въоръжена охрана и когато я наближиха, Грен видя командира да кима на един от мъжете  стоящи на пост . Той се обърна към останалите:

-Пуснете главен командир Щърм вътре, господа!  Ще трябва да оставите оръжията си на входа, сър! За всеки случай! -рече той на възрастния главно-командващ.

- Добре, сър Боуи! Разоръжете се! - изкомандва той, хората си. Всички оставиха мечове и копия отпред, след което високата врата на седалището бе отворена бавно и със скърцане и групата влезе вътре.

Озоваха се във висока, обла зала, в далечния край на която стоеше Кайсен със няколко свои тежко снаряжени охранители. Той бе на красив престол от дърво и злато, облечен в лъскава броня и ги гледаше притеснен и объркан. Близо до стените имаше множество, удобни на вид скамейки и кресла с меки сини възглавнички. На места до някои от тях стояха лъскави доспехи, изправени тук-там за украса, а на    половината под в близост до мястото на управника имаше изрисувана  подробна карта на континента, с всичките  градове, села, планини, реки и океани.

-Каква е тази ужасна каша която сте забъркали, Щърм? - рече му управника и въздъхна нервно. - Получих птица от Евъруел... Трябваше да затворя града! Пише ми че сте го предали и сте се опитали да го арестувате! След  това сте тръгнали към Толхаус да правите преврат!

-Слушай, момче! - рече командирът заплашително. - Искам да събереш моментално съвета! Няма да разказвам една и съща история по сто пъти! Евъруел е убиецът и предател не аз!

Щърм седна на едно от удобните кресла, отпусна се и зачака показно да бъде изпълнена заповедта му. Един от хората на Кайсен се приближи до него и му рече тихо:

- Сър, отвън се събират все повече и повече хора... Ако го арестувате може да стане гражданска война!

- По дяволите! - промърмори временният управник. - Добре! Съберете съвета! Моментално!

След малко Кайсен видя Грен и помощника му сред малката група от довереници, влязла със Щърм. Страшно изненадан русият мъж  рече:

- Какво правят те с вас? Какво се случва тук, дявол да го вземе? Ще ми обясни ли някой?

-Те са под моя опека за сега и са във временен арест! Така ще  е, докато не науча цялата  истината! - отвърна властно Щърм.

Един от охранителите на мъжа на престола тръгна на някъде, явно да съобщи, че съветниците  трябва да се съберат и всички заедно зачакаха в мълчание.

След  известно време широката, кръгла зала започна бързо да се пълни със същества облечени в красиви, богато украсен дрехи, роби и бижута, много от тях в синьо. Съветниците със своите ескорти изглеждаха наперени и важно-важно се оглеждаха около себе си, като някои от тях поздравяваха Щърм и Кайсен и им кимаха.

 Скоро градският съвет се събра с своята цялост, като членовете му бяха насядали по меките пейки и кресла. Грен и Гравин стояха прави зад Щърм, заедно с няколко от неговите хора, когато той  се изправи, прокашля и поде реч без да чака повече:

-Драги съветници! Управник Кайсен! Върнах се от блатата бързо за да ви съобщя за убийството на командир Дерек, моят обичан син, както и за предателството и лъжите на управник Евъруел! Историята ми е дълга и много неприятна, но се надявам да имате търпението да ме изслушате, защото е съществено важно за бъдещето на нашия велик град!

Много от съществата в залата се понаместиха нервно на мебелите вътре, като някои от тях кимаха и подканяха с ръка главния командир да говори. След кратка пауза Кайсен рече:

-Говорете, командир Щърм! Говорете свободно! Ще ви изслушаме!