Душевен бизнес
Кръчмето беше препълнено, но се сместих на ъгловата маса, откъдето се носеше откровен мирис на сяра и мухъл.
- Ако си хремав, ще издържиш – рече сервитьорът и отиде за поръчката ми. Заедно с нея донесе и шише „каменарка” за седящия вече там мургав тип, който веднага си наля от ментето. Две капки паднаха на дървото, задимяха и го прогориха. Мургавият небрежно ги бръсна, пък рече:
- Жива газирана вода. При нас с това си мием зъбите! – и се представи: – Асмодей.
Що-годе интелегентен човек съм, та попознавам митовете:
- Оня? От ада?
Събеседникът, разбрал страховете ми, се изсмя:
- Не бой се, не ти ща душата! Тук съм едва от седмица, а вече преизпълних плана. Политици, магистрати, бизнесмени, бандити… Докато се представя, и вече ме молят да ги купя. Не им пука от огъня, от жупела… Един ми обясни: „Аз и в ада ще се оправя. Ще изнасям гориво за рая, ще внасям ангелски крилца за бърза закуска!” Толкова души закупих, че Шефът ще отпусне премия. Ама друго е лошо…
Разбрал, че не идва за мен, аз се поотпуснах:
- Че какво? Поле за дейност имаш, евтина стока – бол, изнасяй и печели.
Асмодей помрачня.
- Скарахме се с колегите Мефистофел, Ариман, Сатанаил. Обвиняват ме в пиратство, правел съм дъмпинг с евтини покупки у вас. Какво ли не изредиха още: монополизъм, свръхпроизводство… Искат да сведа покупките до нуждите на местния пазар. А как да стане, като ме чакат на опашка да си продадат душичките, даже 10% комисионна ми дават…
Обзет от внезапна идея, извиках келнера:
- Я дай още литър менте да господина от мен! – и, като се приведох дискретно, запитах
- А за моята душа колко ще дадеш?
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Красе, Гавраиле!
-
Така е в бизнеса.Душите са като петрола.Цената им падна под нулевата линия.
-
То пък един бизнес.. вече не са оригинални. Не са, но пък бизнесът върви.
-
Благодаря, Мариана!
-
Благодаря, Денице, Жени, Надя, Даниела,Юри, адаш!
-
Много обичам текстове, в които края е така силен. Браво.
Ей, пазете си душичките... -
Хм, моята и даром да я дам, няма да я вземе - ни, се води, ни се кара. Че и десет процента от моята лудост...Отиде им АД -ето, та се не видя.
-
"Ад" АД и разпределянето на дивиденти към акционерите
... или пък "издирването" на Имодей, защото търсенето и предлагането на... гореупоменатия артукил е самотно занимание))
Поздрави за разказа -
Да, душите на безценица са вече...
Но кой ли го бОли нещо си за нея
О, времена, о, нрави...
Поздравявам те. -
Наистина, след кризата, всичко може да се обезцени и душите ни и телата... Дано да не е така. Хареса ми!
-
Ох тия ангелски крилца.. На барбекю..
-
Благодаря, Пепи!
-
Душа година под коронтина храни!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
