12.11.2017 г., 13:05

Две евро био демократични приказки

684 1 4
4 мин за четене

Сън… Реалност…

Тая нощ сънят дойде във вид на говедо…Не, не някое от поляната с жълтите павета, а истинско. Такова – сиво, кротко, безрого, И ми вика /ама това на сън, бе! Алюзия, както ни учеше другарката Андреева навремето/:

- Хората? Какво сте вие, хората? Двуноги с проблеми. А ние, говедата, сме по-добре от вас. Постигнали сме отдавна мечтаното равновесие и желание.

Не сме там някакви пърхащи врабчета, нито влачещи се след историята гущери.

А сериозни, задълбочени, разбиращи важността на живота, същества. Може да се разчита на нас, на нашата стабилност - ние бавно вървим, но далеч стигаме. И най-важното - това не е от ден, два  и не е за ден, два. От векове поддържаме тая стабилност - биологически, исторически, психически, социално.

Наскоро някакъв си, в желанието си да ни укори и обиди за нежеланието ни да се подлагаме на революционните непредвидимости, ни нарече висши, но животни. А ние убедено му отговорихме: „Животни, но висши!”. И този епитет е най-важното нещо в живота ни, защото ние наистина вече сме стигнали до върха на цивилизацията.

И знаете ли какво е той? Да живееш добре и осигурено, без да се замисляш за утрешния евентуален ден.

Вярно, векове хората ни отглеждат в обори, мятат ни тежък ярем, влачим рало, но това е част от цивилизацията, нали? И ние заемаме достойно място в нея, затова и подлагаме покорно врат - на господаря да му  е по-удобно ярема да сложи.

Е, някои са се опитали да насочат насреща му рогата си, но ние, здравомислещите, сме ги смушквали бързо в ребрата. Защото оборът си е обор, но е топъл, на завет сме от житейските и природни бури.

А и друго си е някой да поеме отговорност за решенията, да не си ти, да не блъскаш глава. Така или иначе, нали сме мъдри, знаем едно - ще стане.

Пък и зоологията и социологията ясно ни казват: „Не мислете! Вашата задача е ясна и проста - мъжките да орат, женските да бъдат доени, после - в кланицата. Защото месо е необходимо, а и от кожите стават чудесни седалки за лимузини”.

Затова и ние  тръгваме покорно по означения път. Казаха, че трябва - значи трябва! Какво ще се правим на оригинални?

Е, някои разправят, че сме имали братя в пампасите, прериите и саваните, живеещи без пастири и колячи. Дори лъвовете се замисляли, преди да тръгнат на лов за тях.

Но какво ли не се разправя в легендите? Нали трябва с нещо да се приспиваме вечер в обора, за да сме здрави и бодри на другия ден.

Защото доброто говедо тихо оре, хубаво мляко дава, а малко мучи...

 

Свободните кокошки

Ние сме свободни кокошки. Вече...

Имаме широоооооко хале, в което можем всичко. Да ходим, да се разхождаме, да вървим, да подскачаме, да се разминаваме...

Освен това можем да кудкудякаме, да разперваме крила, дори да подскачаме на немислими висоти – чаааак до коленете на гледачката.

Хранят ни навреме, мерят ни, пускат вода редовно, даже почистват след нас...

И в знак на благодарност ние снасяме яйца – малка отплата за големите грижи...

От време на време някои от нас изчезват...

Вечер, заспивайки по прекрасните, природосъобразни пръти, ние си говорим и обсъждаме къде ли са...

Дали са изпратени на временна почивка в летните лагери за заслужили носачки?

Дали са издигнати по върховете на кокошата йерархия и вече не си късат задниците, а насочват и контролират работата ни?

Дали просто не са събрани в един великолепен хор, който ежедневно кудкудяка химни и прослави на Него...

Да, и Той е тук...

Разбира се – всички се грижат за нас, под ръководството на Големия човек, нашият вожд и господар, нашият благодетел, нашият хранител, поител, осветител, дезинфектатор, закрилник...

Всеки ден Той идва при нас, застава напреде ни и ни обяснява колко добре и свободно живеем...

От него разбрахме колко зле сме били преди – клетки, вода и храна, разнасяни от време на време, липса на място да се носим напред-назад...

Ограничавани, заробени, сковани зад телени мрежи...

А сега...

Свободни кокошки!

Как звучи, а?

Свободни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Всяко съвпадение с време, народ, манталитет е някак си неслучайно...

Коментари

Коментари

  • Благодаря за оценката, Силвия!
    Но така си е - народът постепенно влиза в обора или кокошарника. И се чувства като в гьол. Утрешната тема...
  • Силно пишеш, Георги! И аз като едно говедо да измуча, защото напоследък само това правя. А съвестта ръчка, но в стадото е топло, както казваш и стадния инстинкт е страхлива мярка за оцеляване. Не и за успяване... Поздравления за силното перо!
    "Защото оборът си е обор, но е топъл, на завет сме от житейските и природни бури.
    А и друго си е някой да поеме отговорност за решенията, да не си ти, да не блъскаш глава. Така или иначе, нали сме мъдри, знаем едно - ще стане.
    Пък и зоологията и социологията ясно ни казват: „Не мислете! Вашата задача е ясна и проста - мъжките да орат, женските да бъдат доени, после - в кланицата. "
  • И са удобни за управление - прости като тия, дето управляват...
    Благодаря!
  • Замислих се,Георги!Имаш и от острите пера!Лошо е,че говедата дават чат-пат от новата реколта зрънца на "СВОБОДНИТЕ".Жълта,алтънена царевица!Кукуруз по нашенски!

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...