Две откровения за осми март

Жена за делник

  Седим си с наборчето в “Арката” и си пием коняка. Той черпи, защото аз спестявам за карамфили. Празник се задава. Пием си кротко и напоително, а аз го навивам:

- Вземи бе, наборче, вземи, че се ожени! Не ме гледай мен, че съм с измъчен вид. То е от грипа, аз изкарвам всички епидемии. И жената хапове ми дава, с чай от мащерка ме глези! Пък и други ползи има от нея. Пере, глади, чисти, готви, деца гледа, на работа ходи, пазарува… А вечер, ако не заспи във въздуха, плисне някоя шепа вода на лицето, цвъкне дезодорантче и… нали се сещаш? Дупето ù винаги под ръка.

  А, и други ползи има! Панталона ми кърпи, не ме е оставила да ходя като някой оръфляк. Замрежва ги като нови! Знае да шие рибената кост. Пък вечер като почне да ми гука, да ми гука, гука, гука… - гласът ми хрипти задавено и ми идва да хвана наборчето за гушата и да го ликвидирам. От завист! Защото никой не му гука, пуши пред телевизора, мие си краката, когато поиска, сърба кафе, млящи като яде, даже си чопли носа на воля.

  - А бе, мани тая работа – гаври се с мене наборчето. – На мацката още не съм ù запомнил името, а тя ме повлича из магазините и се усуква:” Ау, какво парфюмче, ау, каква козметика! Ама нещо съм закъсала с парите!” Демек – сещай се! Ами ако я взема за постоянно и се кльопнем двамата пред телевизора, знаеш ли какво “гукане” ще падне? “Купи ми визонче, искам уикенд на Малта и почивка на Бора Бора, защо нямам джакузи, искам “Мини Купър”? А знаеш ли колко струва марковата козметика, като че с нея ще се усмихне? Кой ще ми пили на главата – купувай “Памперс”, добрата майка готви за децата си само в съдове “Тефал”, кой ще уреди детската градина, ти си льохман и половина, за нищо те не бива… Виж, за кръпките – блазя ти! Обаче мойте гащи, като ги скъсам, нови си купувам…

  Е, тоя направо ме довърши! Иде ми да изпием парите за карамфили, ама като знам, че жената ще ми гука, гука, гука…

И жена за празник

  Обух си дънките, представих си, че съм с мустаци и написах горните редове. И така ни приемат. Защото си седим в редакцията цялото екипче и някой взе, че спомена за женския празник. Мъжете забиха погледи в бюрата и сигурно си мислеха: ”А бе я го манете тоя празник! Тоталитарна работа!” А ние, като по-съвършени и извисени във всяко едно отношение, усещаме това и се репчим: ”Тоталитарна, моталитарна – празник искаме! По едно цвете и да отнесем по някоя целувка! А дето по цели часове се киприм пред огледалата, за да ни забележите колко сме готини? И само това ли? Да кажете нещо, че ние сме по-добрата половина от човечеството? Че природата се е постарала много повече над нас? Че ние живот даваме, къщи въртим, мъже също, радост даваме, скандали за емоции, работим, веселим се – и все наравно със силните мъже. Силни, силни, но без нас сте загубени и безпомощни. Няма кой да ви обича, да ви къпе с нежност, да ви утешава и повдига духа, да ви вдъхновява и радва. За всичко това сме създадени ние, Жените!

  И всяка жена е най-хубава и умна, най-желана и обичана, най-прекрасна и нежна, защото е Жена!

От книгата "Под кривата круша"