Бях вече на плажа и наблюдавах как морето се пробужда от лъчите на слънцето. Тихо, позлатено, равно като тепсия. Дори чайките, странно, ги нямаше. Съвсем сам, както всяка сутрин от няколко години насам. В ръце държах две сини хавлиени кърпи, единственото което е останало от родителите ми на този плаж.
***
Киро изпи набързо кафето и тръгна към плажа. Започваше още един досаден ден. Мразеше тази работа, но нямаше друга на този етап. Закрепи чантичката за пари около кръста си, окачи касовия апарат и облече тениската на събирач на такса чадър и шезлонг.
Когато дойде, всички шезлонги бяха подредени и се насочи към първите посетители. Събра парите и зачака следващите. Реейки поглед, забеляза две сини кърпи заслани на два шезлонга на първа линия.
- Е , пак някой си е запазил място и ще спи до обяд. Безобразие – изрече на глас.
Плажът започна бързо да се пълни. Киро се улиса в работа и забрави. Обикаля безспирно до два следобед и се прибра с оборота в бунгалото. Предаде парите и апарата и се о ...