11.08.2012 г., 14:23

Двоен ръб 

  Проза » Повести и романи
962 0 8
5 мин за четене

© Нигяр Хамидова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Ани!
  • "Не всички хора могат да се променят до толкова, че да станат неузнаваеми, но добри са онези, които все пак успяват да осъзнаят недостатъците си ."

    Мъдростта на сърцето...

    Имаш изключителната способност, да анализираш и откриваш светлата страна в хората. Затова разказите ти са толкова по човешки топли.
  • Ласкаеш ме Ани, благодаря!
  • Много емоционално...
    Напомня ми "Железният светилник" по някакъв начин, вероятно заради родовата зависимост или просто заради начина, по който правиш описанията и преплиташ символиките. Браво!
  • Да братовчедке,но нали са казали,че нито един човек не живее толкова дълго,та да научи кое е правилно,та за това трябва да се учим от грешките на другите...Дано сме добри ученици!
  • Благодаря Жанет,благодар Радка,благодаря ти Кадир!Всеки път сте толкова мили в коментарите си!
  • Ръбат живот, дори след време трудно намираме сили за прошка...
    Много хубав разказ! Поздрав, Нигяр!
  • Все по - трудно ми е да те коментирам и все повече ми харесва да те чета. Толкова много истина и мъдрост има в разказите ти...Не напразно е казано, че едва когато загубиш нещо, оценяваш какво всъщност си имал. Рамисли ме и ме разчувства, скъпа Нигяр.
    Прегръщам те!
Предложения
: ??:??