Сухите пръсти погалиха тънката ленена материя. Имаше нещо тъжно в това докосване, което го караше да диша учестено: спомените.
Разстлано върху леглото, грубото одеяло скриваше изхабените чаршафи. Затвори очи и опипа крачолите на панталона, чакащ да бъде изгладен. От допира панталонът се изкриви и падна на пода.
- Татко? Какво правиш? - попита младата жена, застанала на вратата на всекидневната.
Сивият влажен поглед нa Хамид прониза тъгата, изпарила се със гласа на дъщеря му.
- Ясемин! - радостта изпълни очите му със сълзи, изненадата го накара да потрепери.
Миризмата на чесън и одеколона след бръснене политна към гостенката, носейки аромата на вино. Парчета тъкана черга покриваха неравния бетонен под. Ясемин преглътна, натъжена от гледката в бащиния дом, всичко тук бе остаряло и изхабено, но най-вече усети самотата на баща си.
- Дъще?! Рано си дошла! Аз тъкмо включих ютията, да изгладя панталона - рече бащата, опитвайки се да скрие неудобството, което бе предизвикало вълнението в гласа ...