Дядо Георги и змеят - 2
Живеел дядо Георги щастливо със змеицата, но отвътре нещо го глождело. Годинките минавали, а той остарявал. За разлика от него любимата му била безсмъртна. Решил да намери лек срещу старостта и тръгнал да търси помощ. Само магьосница можела да му помогне. Яхнал магарето и се отправил на дълъг път. Скоро навлязъл в Черната гора, а тя била мрачна и зловеща. В нея човешки крак не стъпвал и пиле не прехвръквало.
След дълго лутане попаднал на прекрасен розов храст. Ухаел толкова нежно и приятно, че дядо Георги дълбоко се разчуствал. Нали бил романтик по душа, веднага откъснал най-красивата роза. Нея щял да подари на своята любима.
Изведнъж пред него изскочила вещица грозна като смъртта. Очите й били кървясали, носът извит като клюн, а зъбите - криви и жълти.
- Как смееш да докосваш моят розов храст?! Ще заплатиш с живота си! – разфучала се бабата.
Незнайно защо тя му напомнила на бившата му съпруга. Свикнал с люти жени дядо Георги не се стреснал особено. Посегнал към кръста си, за да вземе брадвата. Видяла опасния жест, вещицата бързо омекнала:
- Извини ме за лошите обноски. Отдавна не съм общувала с красив мъж като теб. Заповядай ми на гости. – заумилквала се тя и го повела към своя дом.
А дълбоко в себе си вече оформяла пъклен план. Дядото бил симпатичен, ухаел на хубаво, но леко глуповат. Изглеждал подходящ, за да й стане другар в живота. От столетия живеела сама и сега нямала намерение да си изпусне късмета.
Дядо Георги я последвал спокойно, но усещал, че не може да й има доверие. Щом видял къщата й на кокоши крака веднага се досетил, че е баба Яга. Трябвало да бъде много внимателен и предпазлив.
Същото си мислел и пред поднесените му мухливи бисквити и ароматно кафе от леблебия.
„ Не може да й се вярва” – била и последната му мисъл преди да заспи упоен.
Баба Яга заподскачала от щастие. Всичко станало толкова лесно! След още няколко дози дядо Георги щял да забрави своето минало и да обича единствено нея.
- Колко наивни са мъжете! И след стотици години не са се променили. – мърморела доволна старата магьосница.
Изведнъж вратата била разбита и в къщата с гръм и трясък нахлула змеицата. Вдигнал се прахоляк.
Разтреперила се вещицата и започнала да се оправдава:
- Нищо не към му сторила. Вземи си го. Не ми трябва. – извикала тя, но очите й се насълзили от мъка.
- Надушвам отровно биле! Лъжеш ме! – просъскал драконът и си показал острите зъби.
- Съжалявам, извинявам се, прости ми... – започнала да заеква. Бръкнала с треперещи ръце под престилката си и извадила малко шишенце с тъмна течност.
- Ето това е противоотровата. – промълвила уж примирено баба Яга.
За съжаление змеицата не забелязала ненавистта в очите на магьосницата. Тя никога не би допуснала да бъде победена.
Отвела драконката дядо Георги в пещерата им. Чакала три дни да се събуди, но той не помръдвал. Тогава изляла течността в гърлото му. И Дядо Георги започнал да се преобразява, да наедрява, а тялото му да се покрива с люспи. След дълги мъки той се превърнал в чудовище.
- Прекрасен си. – прошепнала запленена змеицата и го прегърнала страстно.
А всъщност това било отмъщението на вещицата. Надявала се да ги раздели.
Ала нищо не можело да попречи на любовта им. Дядо Георги се преобразил в силен и мъжествен дракон. Вече не се плашел от старостта. И продължил да живее обичан от любимата си змеица някъде в дебрите на балкана...
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Съгласна съм с теб, Лидия.
Благодаря ти. -
Хубава и забавна приказка за възрастни.
-
Лиа, така като те чета си мисля, че и ти би написала нещо приказно и любовно. А защо не и за баба Яга?! Обещавам скоро да публикувам нещо романтично и за нея. И тя душичка носи. Приятно ми е да разбера, че и ти пишеш като мен с много емоции и чувство. Обикновено избягвам да споделям, защото не знам как е при другите.
Хубав ден и много усмивки! -
Кате, може би , защото и аз като теб,често живея и дишам с историите на героите си- плача, смея се, ядосвам се от сърце, и така винаги реагирам и на историите, които чета. "Дядо ти и змеицата" както аз си наричам разказа ти, е нещо, което хем ме усмихва, хем умилява и дори докато чета в ума ми изникват живите картини. Баба Яга,потриваща ръце,че си е намерила другарче , дядото, който иска да е красив и силен, заради любимият змей, и змеицата, която обожава и силно обича дядо Георги и не е важно, той как изглежда, а просто, защото е той.. А приказният ти разказ е красиво обобщение на поговорката:" Вместо да ти извадят очите, ти изписват веждите." Благодаря още веднъж!
-
Лиа, благодаря ти за милите думи. Толкова са мили, че не знам какво да кажа, а това не ми се случва често. Понякога плача, а понякога се смея като пиша и се радвам ако съм успяла да предам емоцията. Може би затова предпочитам приказките, защото те ме усмихват.
Благодаря ти още веднъж. -
Кате, като стана въпрос, това с намирането на ухажор на баба Яга си е точно попадение. Размечтах се...То, така романтично ми стана с този завършек на любовта на змеицата и дядото. Шегата на страна, но много е приятно да чета твоите истории. Остават привкус на нещо опушено ...
Общо взето любовта оставяла следи и в другите сърца. Лично при мен тази за дядо Георги и змеят остави розов дим и " Прекрасна е! - възкликнала читателката" Благодаря! -
Благодаря ви Таня, Наде и Аластор. Въпреки всички премеждия бай Георги си остава късметлия, защото най-накрая открива любовта. По-добре късно, отколкото никога. Шишенцето го няма, защото онази стисната баба Яга си го взе, че смята пак да го използва. Тане, може би и на теб ще ти хрумне нещичко за Гергьовден.
-
Къде е шишенцето? Не може да не е останало малко на дъното и за мен. Пращай го веднага и аз искам да съм млад и щастлив
-
Не му върви на бай Георги с жените и това си е, добре, че си има змеицата.
-
Интересна приказка, Катя, а и Гергьовден наближава!
-
И аз мисля като теб Стойчо и затова не я сложих при детските приказки. Героите ми са взети от живота. Поздрави!
-
Приказка за възрастни! 😃
-
Благодаря ви Блу, Ангелче, Нели и Марианка за хубавите думи! Радвам се, че ви е харесало продължението. Ако някой се е съмнявал в любовта им, вече е разбрал, че е истинска. След като уредих дядо Георги май ми остана да уредя баба Яга.
-
Много хубав край! Чудесно си се справила!
-
Аз пък взех да си мисля, че от всеки дядо може да излезе силен и красив дракон, стига злобната му баба да го изгони и да го приюти млада змеица
-
Радвам се за змеицата и дядо Георги. Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
