Живеел дядо Георги щастливо със змеицата, но отвътре нещо го глождело. Годинките минавали, а той остарявал. За разлика от него любимата му била безсмъртна. Решил да намери лек срещу старостта и тръгнал да търси помощ. Само магьосница можела да му помогне. Яхнал магарето и се отправил на дълъг път. Скоро навлязъл в Черната гора, а тя била мрачна и зловеща. В нея човешки крак не стъпвал и пиле не прехвръквало.
След дълго лутане попаднал на прекрасен розов храст. Ухаел толкова нежно и приятно, че дядо Георги дълбоко се разчуствал. Нали бил романтик по душа, веднага откъснал най-красивата роза. Нея щял да подари на своята любима.
Изведнъж пред него изскочила вещица грозна като смъртта. Очите й били кървясали, носът извит като клюн, а зъбите - криви и жълти.
- Как смееш да докосваш моят розов храст?! Ще заплатиш с живота си! – разфучала се бабата.
Незнайно защо тя му напомнила на бившата му съпруга. Свикнал с люти жени дядо Георги не се стреснал особено. Посегнал към кръста си, за да вземе ...