Дядо Георги и змеят - 2
Живеел дядо Георги щастливо със змеицата, но отвътре нещо го глождело. Годинките минавали, а той остарявал. За разлика от него любимата му била безсмъртна. Решил да намери лек срещу старостта и тръгнал да търси помощ. Само магьосница можела да му помогне. Яхнал магарето и се отправил на дълъг път. Скоро навлязъл в Черната гора, а тя била мрачна и зловеща. В нея човешки крак не стъпвал и пиле не прехвръквало.
След дълго лутане попаднал на прекрасен розов храст. Ухаел толкова нежно и приятно, че дядо Георги дълбоко се разчуствал. Нали бил романтик по душа, веднага откъснал най-красивата роза. Нея щял да подари на своята любима.
Изведнъж пред него изскочила вещица грозна като смъртта. Очите й били кървясали, носът извит като клюн, а зъбите - криви и жълти.
- Как смееш да докосваш моят розов храст?! Ще заплатиш с живота си! – разфучала се бабата.
Незнайно защо тя му напомнила на бившата му съпруга. Свикнал с люти жени дядо Георги не се стреснал особено. Посегнал към кръста си, за да вземе брадвата. Видяла опасния жест, вещицата бързо омекнала:
- Извини ме за лошите обноски. Отдавна не съм общувала с красив мъж като теб. Заповядай ми на гости. – заумилквала се тя и го повела към своя дом.
А дълбоко в себе си вече оформяла пъклен план. Дядото бил симпатичен, ухаел на хубаво, но леко глуповат. Изглеждал подходящ, за да й стане другар в живота. От столетия живеела сама и сега нямала намерение да си изпусне късмета.
Дядо Георги я последвал спокойно, но усещал, че не може да й има доверие. Щом видял къщата й на кокоши крака веднага се досетил, че е баба Яга. Трябвало да бъде много внимателен и предпазлив.
Същото си мислел и пред поднесените му мухливи бисквити и ароматно кафе от леблебия.
„ Не може да й се вярва” – била и последната му мисъл преди да заспи упоен.
Баба Яга заподскачала от щастие. Всичко станало толкова лесно! След още няколко дози дядо Георги щял да забрави своето минало и да обича единствено нея.
- Колко наивни са мъжете! И след стотици години не са се променили. – мърморела доволна старата магьосница.
Изведнъж вратата била разбита и в къщата с гръм и трясък нахлула змеицата. Вдигнал се прахоляк.
Разтреперила се вещицата и започнала да се оправдава:
- Нищо не към му сторила. Вземи си го. Не ми трябва. – извикала тя, но очите й се насълзили от мъка.
- Надушвам отровно биле! Лъжеш ме! – просъскал драконът и си показал острите зъби.
- Съжалявам, извинявам се, прости ми... – започнала да заеква. Бръкнала с треперещи ръце под престилката си и извадила малко шишенце с тъмна течност.
- Ето това е противоотровата. – промълвила уж примирено баба Яга.
За съжаление змеицата не забелязала ненавистта в очите на магьосницата. Тя никога не би допуснала да бъде победена.
Отвела драконката дядо Георги в пещерата им. Чакала три дни да се събуди, но той не помръдвал. Тогава изляла течността в гърлото му. И Дядо Георги започнал да се преобразява, да наедрява, а тялото му да се покрива с люспи. След дълги мъки той се превърнал в чудовище.
- Прекрасен си. – прошепнала запленена змеицата и го прегърнала страстно.
А всъщност това било отмъщението на вещицата. Надявала се да ги раздели.
Ала нищо не можело да попречи на любовта им. Дядо Георги се преобразил в силен и мъжествен дракон. Вече не се плашел от старостта. И продължил да живее обичан от любимата си змеица някъде в дебрите на балкана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Иванова Всички права запазени
Благодаря ти.
