Дядо Мраз
Дядо Мраз
Беше прекрасна зима. Студена, с много сняг, както трябва да е зимата. Решихме да изкараме Коледа и Нова година на Боровец. Да покараме ски, да подишаме чист въздух и да празнуваме Новата година. Това беше преди доста нови години гледано от сега... още преди промените. Настанихме се в малко хотелче, предвкусвайки една весела седмица. От хотела ни предложиха при желание да се запишем за празник с Дядо Мраз. Всички родители можело да си оставим купените и предварително надписани с името на детето подаръци, които Дядо Мраз щял дискретно да сложи в торбата и да ги раздаде след кратка програмка. Щял да дойде на 31-ви в 6 вечерта. Зарадвахме се много и се записахме. В трапезарията на хотела бяха украсили хубава, голяма елха, нали все пак сме в гората сред елхи и борове.
Дъщеря ни тогава беше около 4 годишна и естествено вярваше в Дядо Мраз и очакваше с нетърпиние момента когато ще се появи заедно със Снежанка, която му помага с подаръците. Ето ни всички, деца и родители, в очакване в залата... Но времето минава и Дядо Мраз все не идва и не идва... Чудим се вече какви истории да измисляме за дългия път на Дядо Мраз и еленчетата в този сняг из гората, за това колко е тъмно и на колко много други места е трябвало да занесе подаръци. И се оказва истина. Дядо Мраз е минал през доста хотели преди нас и навсякъде са го почерпили.
И ето вратата се отваря и влизат Дядо Мраз, раздърпан и миришещ от метър на ракия и проскубана, с червило извън устните и развеселена от алкохола Снежанка. Малко стъписани все пак чакаме какво ще се случи. Милият Дядо Мраз отваря голяма торба, вади първия подарък подава го на едно момченце наблизо и извиква възторжено; „Това е кукла за теб и ти пожелавам като пораснеш да станеш балерина“. „ Ама аз съм момче...“ - крещи разреван малчуганът. В това време разярена майка, която познава по опаковката подаръка за дъщеря си го дръпва от ръцете му и го връчва на детето си. Ето Дядо Мраз вади и втори подарък и възторжено прочита „Гошко“, но май или не довижда или е съвсем пиян, но детето което отваря подаръка и вече се радва не е било адресатът и друга майка грабва камиончето, което познава като свой подарък. Гошко започва да пищи като заклан и да си иска обратно подаръка от Дядо Мраз. Настава малка паника. Всички родители, чиито подаръци още не са раздадени дебнем да видим своя и да подскажем за кое дете е, а Снежанка ги дърпа от ръцете на пияния Дядо Мраз за да прочете и тя името...
В това време Дядо Мраз изведнъж се развесели и подхвана някаква песен. Нещо като „Брала мома къпини“, но с негов подобрен текст, който гласеше нещо като „да вдигна полата на хубавата мама“. На този етап скочиха няколко татковци и изхвърлиха злополучния Дядо Мраз, заедно със Снежанка, навън. Остана торбата с нераздадените подаръци, от която всички родители измъкнаха своите и ги връчиха на обърканите дечица.
„Мамо, - пита моята дъщеричка и ме гледа с невинни очички - защо отпратиха Дядо Мраз? Той само искаше да ни попее…“
© Люси Петкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за милия и мотивиращ коментар, Иржи😊❄🎄
-
Всяко произведение-весело или тъжно,ако се разкаже добре и улови вниманието на читателя,става прекрасно!А ти това го умееш ,Люси!
-
Радвам се че си се посмяла. То точно сега му е времето на това разказче😁😁. Интересно как неприятните в даден момент неща се превръщат само в смешен спомен след време.
-
Ти си го писала през лятото, ама на мен ми попадна сега и се смях с глас!... Благодаря ти за настроението, Люси! Поздравявам те!
-
Радвам се, че ме посети, Лати!!
-
Хихихи, случва се! Има и такива истински случки...
-
Радвам се, че ти хареса мила Генка!
-
Да се смеем ли или да плачем? Трагикомична история! Но така се случва когато се поверяват отговорни задачи на безотговорни хора. А трагедията се сътои в това, че този жалък пияндурник убива красивата илюзия на децата, че съществуват добър и щедър Дядо Мраз и прекрасната Снежанка. А случката си разказала ппрекрасно, Люси. Поздрав!
-
И аз се смея като се сетя. Радвам се, че те развесерих Хари! Смехът е здраве, нали така ни учат😁
-
Браво,Люси!!!Не помня откога не бях се смял така!!!То да плаче ли човек,да се смее ли?!Много хубав разказ,от живия живот!!!
-
Радвам се, че съм ви развеселила, Стойчо и Силвия!😊
-
Много забавна история, развесели ме от сърце, Люси! -
Какви ли не ги вършеше Дядо Мраз...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
