Иван отскоро свил гнездо с изгората си, затруднил я и така се случило, че заминал на гурбет. Златинка, неговата булка, всяка неделя ходила на църва, да запали свещица за здраве, да чуе поредния псалм, изпят от попа. Въртяла си добре къщата тя, но откак Иван заминал, все нещо я глождело. Празно ù било без него. Почнала през ден-два да ходи свещичка да пали за успешния гурбет на Иван. Забелязал попът, че Златинка уж свещичка за здраве пали, а все линее. Заговорил я:
- Златино, кажи какво те мъчи, всеки ден все по-тъжна ходиш?
- Ох, дядо попе, как да ти кажа, моят Иван на гурбет замина...
- Ми то това е добре, Златино, помня, нали летос ви венчах.
- Така е, дядо попе, ама остави ме трудна и сега не знам какво да правя.
- Ей, че хаймана тоя Иван, бре! Пу-у, има ли акъл тоя човек? Как може булката си трудна да остави? Ц-ц-ц... Ами ако не е направил всичко как трябва, дерт само да тури...
- Защо, бе дядо попе, какво има?
- Ами ако не е доправил детето, ще се роди я без ръка, я без крак, бива ли баш такива работи да прави този чиляк? Ц-ц-ц...
- Ами какво да правя сега? Кажи ми.
- Слушай, Златино, детето трябва да се доправи, аз ще ти помогна, с Божията сила ще доправя детето.
- Ами хубаво, каквото трябва - направи, аз ще идвам всеки ден свещичка да паля.
Почнал дядо поп детенце да доправя, а Златина притеснено му вика:
- Дядо попе, аз съм тясна, да не те измъча...
- Дядо поп за мъки е роден, чадо, каквото трябва, ще направя. 
Правил, доправял попа, дошло време, родило се момченце, Драган го кръстила Златина. Расло детето - порасло, върнал се баща му от гурбет и се радва:
- Ех, бре, Драганчо, юнак си ми ти, я какви крачета бързи, я какви ръчички здрави, на тате момченцето!
- Какво се радваш толкова бре, Иване, ако не беше дядо поп, щеше да видиш ти!
- Че дядо поп какво ме бърка?
Разказала Златина как е помогнал дядо поп, а Иван като скочил:
- Ти отблагодари ли му се? Една баница барем омеси ли му? Вино даде ли му?...
- Ами, Иване, нищо не съм му дала...
- Ех, Златино, бива ли такава неблагодарност? Вади телето от яхъра, ще го нося на попа за курбан!
Вързал Иван една сиджимка през врата на телето и поел към църквата. А попът през това време обикалял градинката и поскубвал по някой и друг плевел. Изправил се и що да види: Иде Иван и теле води. Постреснал се, ама като видял, че стъпва леко, се поуспокоил.
- Сполай ти, дедо попе!
- Бог да е с теб, Иване, какво те води насам?
- Знаеш, бях на гурбет.
- Знам, знам, Иване.
- Разказа ми булката как си помогнал, ама тя не ти се е отплатила, та нося това теле за теб!
Светнали очите на попа.
- Ами, Иване, хора сме, трябва да си помагаме, с божията помощ, каквото можах, сторих. 
- Дядо попе, телето за теб го нося, ама искам да ти го дам, как у странство го правят. Аз ще вържа телето тук на тая круша, а ти застани до камбанарията, там теб ще вържа. Зачудил се попът що ще е това, ама нали от странство е традицията, пък и теленце го чака, съгласил се. Вързал Иван попа за камбанарията, свалил му потурите, отвързал телето, а то нали още малаче, веднага си намерило отде да суче.
- Де бре, Иванеее, къде си чул теле от поп да бозае?
- А на теб, дедо попе, кой ти светия каза, че дете се доправя?