8 мин за четене
- И отново да кажа добре дошли на тридесет годишнината от завършването на 87 випуск, уважаеми колеги. Нека прекараме една хубава вечер в спомени от най- красивите ни години от нашия живот - студентските! – финалните думи на така или иначе пълната с клишета реч на организатора на срещата. Така го подразни, ама нямаше как и започна също да аплодира дебелия и губещия войната с косопада господин, който даже не си го спомняше в интерес на истината.
Доста време се чудеше дали да посети това мероприятие, все пак знаеше как ще протече. Щяха да го похвалят за успехите, които е постигнал, после щяха да се опитат да си избият комплексите със снимки на децата и жените си. Но накрая прецени, че вместо да седи вкъщи сам, ще е по-добре да се види със старите приятели от групата му в университета, тъкмо щеше да се разведри.
Пък и самата обстановка му допадна. Изискан ресторант, всички хора облечени с класа, табелките с имената на всяка маса. Пък и не всеки доживява 30 години след завършването на висше ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация