В това дъждовно и приказно красиво време бях излязъл малко по задачи и да се омешам със света. Ръмеше леко и вървях по една оживена софийска улица, а коремът ми натрапчиво напомняше, че не съм ял от петнайсетина часа. Така се озовах в маргиналното пространство на ръба на тротоара под едно дърво с две парчета пица, ръчна чанта и чадър - де да имах четири ръце. Първото парче вече чезнеше из салфетката, когато последният залък се озова на земята вместо в устата ми. Първоначално ми дойдоха няколко помисли за лоши думи, но се сдържах и обвиних съдбата. И явно се оказах прав, защото постигнах консенсус с храносмилателния тракт да забавя поемането на второто парче, което пък ми даде възможност да огледам околната среда. Първо погледнах към злополучния остатък, но за моя изненада той се беше изместил, подтикван от натрапчивото кълване на един врабец. Той клъвваше веднъж и ме поглеждаше, а после клъвваше отново. След няколко мига към него се присъединиха неколцина хвъркати другари и настана все ...