Отсъствието ми е преодолимо. Но липсата в сърцето ми – огромна.
Да... наистина ми се контактува с теб безкрайно и почасово.
И нека ти разкажа за дните, само изглеждащи без присъствие...
За първи път. Не знам до колко се повтарям. Дори съм изненадан, че въпреки опита с други души, всичко с теб е „за първи път“. За първи път вземам някого със себе си и летя. Разхождам се. Споделям. И тихо се консултирам. Душата ми тъй витае към теб. Как нямаш представа...
Що за любов?
Без познанство.
Що за любов?
Без факти.
Не са ми нужни. Не повдигай вежди. Чета те и те приемам. Виждам те такава, каквато си и каквато за другите оставаш само до края на последната точка. Не са ми нужни събития, нито пък новини. Добре си и това ми е достатъчно. Комуникирам с теб в деня. И да знаеш... не пропускам. Сетя ли се за теб, не знам какво се случва. Мисълта ми ме обгръща със спокойствие и вяра. Сигурен съм в твоето съществуване и действие. И затова не ми пречи да те обичам отдалеч. В живота ми няма друга. Мисля... ...