4.10.2018 г., 17:54 ч.

Дългият път към куково лято 

  Проза » Хумористична
575 3 7
6 мин за четене

 

           Здравейте, драги читатели!

 

    Отдавна не съм ви писала. А изпитвам неистова страст към това, защото съм убедена, че само по този начин може да блесне нустоимият ми гений, защото иначе не ми личи. Твърде руса съм. Не че това е за изхвърляне. Не се оплаквам. Оня ден без малко да предизвикам катастрофа на едно кръстовище, но благодарение на цвета на косата  и невинната ми усмивка, всичко се размина. Нищо, че едвам се въздържах от възклицанието: „ Аман от неопитни шофьори!”. Реших да си мълча и да пресека по-бързичко на червено, уж че съм далтонистка, че и без това всяка вечер по новините възкликват по този начин и депресират населението.  А аз не съм създадена за такива начинания. Аз мога само да радвам окото.  Както и да е. Това беше малко отклонение от съществената тема.  Сега по същество. А моето същество  е изтъкано от пазаруване и посещаване на различни видове курсове, предвид това, че се налага да се справям гъвкаво в определени ситуации, както с продавач-консултантите, така и с цените на стоките, качеството, за желанието ми да придобивам всякакъв вид вещи, да не говорим.

     Та, драги читатели, във връзка с целия този увод, в който подчертах и цвета на косата си, в близост до нас има едно бутиково магазинче. На витрината му една лъскава червена чанта, която толкова много ще отива на обувките, дето си ги купих преди месец, когато прерових всяка уличка, за да намеря магазинче от което да си купя подходящия аксесоар – чанта и  за тях. Няма и няма. Най-накрая установих, че той бил под носа ми. Цената няма да коментирам – безценна. С нея ще се справя. Знам как. Салатка, ракийка,  едно дистанционно на футболен канал и мъжът ми даже няма да разбере как е развързал банковата си сметка за мен. Обаче – проблем! Не мога да се справя с работното време на магазина, а ако знаете как искам, освен да притежавам тази чанта, понеже няма да намеря друга подходяща за обувките си и да изследвам всяко едно милиметърче от нея, за да разбера защо цената и́  е такава – направо фантастична. С изследването ще се справя. Посещавала съм химичен, шивашки, кожарски и курс по дизайн, но с работното време – не мога и не мога.

     Отивам в указаното по закон време, за да закупя мечтата си, гледам табелка: „ Моля за извинение, ще се върна в три часа”. В уречения час, с целия си трепет, гримирана, с прическа, съм пак пред магазина. Става три и десет, три и половина, задухва вятър, косата ми се напълва с листа, прахолякът от улицата ( не се научиха да ги чистят тези улици) полепва по лицето ми – няма и няма никой. На следващия ден пак отивам, сега пък бележка за четири часа. Аз пак съм там в уреченото време. Чакам, дъждът размазва гримът ми тип Колагин ( язък, че прекарах толкова време предварително в студиото за гримиране, фризиране и маникюр), отново няма никой. О, реших с цялото си благоразумие, до колкото може да съществува, предвид  цвета на косата ми и аз да драсвам по някоя бележка, придружена с емотикон усмивка (понеже на кръстовището мина), със съдържание: „Бих Ви чакала до  догодина.”. И така Аз – бележка, продавач-консултанът – бележка. Докато накрая гледам една бележка: „ Ще се върна на куково лято.” То вярно, че  в желанието си да притежавам чантата написах, че ще чакам до догодина, а сега е есен, пък лятото, до колкото знам ще дойде догодина, ама като не мога да се сетя от отолариголожкия курс, кукувиците прелетни птици ли бяха, не бяха ли. Пълна каша в главата ми от посещаването на тези курсове, а в сънищата ми само червената чанта. И тъй като категорично отказах, когато трябваше да ви доказвам, че диамантите са мъжка работа (жените ми повярваха, мъжете не знам до колко), да посетя философски курс, сега реших, да го направя, та дано подредя разбърканите си мисли, защото за да извървиш дългия път до куковото лято, трябва бистра мисъл, смирение и отговор на въпроса: „ Защо си решил да вървиш по този път и има ли по-пряк?”. Не че не знам отговора, който се върти около червената чанта и това, че първо си купих обувките, после тръгнах да търся чанта и любопитството ми – защо е толкова скъпа.  Но както и да е. Записах се аз на философския курс. Пазаруването е цяла философия в края на краищата. Пътищата, по които трябва да минеш – ужасни, предвид безхаберието на управниците ни и алчността на изпълнителите на възложените от управниците ремонтни дейности. А за пътя към куковото лято да не говорим. То трябва да мине есен, зима, пролет, да закукат кукувиците, като едни показващи правилния път същества. Аз, обаче, съм упорита, пък и кукувицата кукала предлятно на пари в края на краищата, а на мен ми трябват, щото знае ли се утре каква рокля ще си харесам. Та, изкарах аз един тримесечен философски курс. Възвърнах вътрешния си мир, нарушен от работното време на магазина, купих си маратонки (маркови разбира се) и спортен екип за да ми е по-удобно да вървя по пътя към куковото лято. Вързах косата си на конска опашка и скрих цвета и́ под маркова шапка с козирка, не за друго, а да не прегорят краищата  и́ по дългия, предстоящ път и тръгнах. Но  за всеки случай всеки ден проверявах дали магазинът с мечтаната червена чанта не е отворил. Докато един ден, какво си мислите – бележка, която няма нищо общо нито с часове, нито с някакъв си път към куковото лято. На нея просто пишеше: „ Магазинът се премества на съседната улица „Ален мак” №7.”. Набързо – прическа, грим, тоалет и съм там. Червената чанта на витрината. Цената и́  същата. Продавачът усмихнат, усмихнат. Аз също. С целия си трепет вземам в ръцете си чантата. Да… но при толкова посетени курсове, мен не могат да ме преметнат как да бъде – та, тя, абсолютно менте, просто и ударили едно лустро, намерили и подходящо осветление и до там. При което  аз любезно връщам прословутата чанта и с най-любезната си усмивка казвам, че  чантата ще се продаде на тази цена, ама на куково лято, пък то вече мина, а пътят към него е дълъг и за да минеш по него ти трябва правилната житейска философия. Давам и телефон за връзка на преподавателя, който водеше философския ми курс.  Нищо, че и той отдавна е хванал пътя към куковото лято. 

       А аз ли? Аз просто загубих интерес към магазина. Покрай мен и всичките ми приятелки. При което той наистина тръгна към куковото лято, защото фалира. Намерих си друг магазин, с точно работно време, което се спазва. Е, стоките… навсякъде има ментета, но пък има и път към куково лято, по което в края на краищата тръгват.

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Свежарско и пълно с усмивки. Благодаря.
  • Благодаря за пояснението,Ани!Това изяснява нещата, щом става дума за птици,а не за медици!😆
  • Светле, при такава страст, с която пазарувам, просто не е възможно да имам грешен избор.
    Стойчо, курсът беше орнитоложки. Не ми забелязвай, просто съм го сбъркала с отоларинголожкия, който посетих, когато мъжът ми се правеше, че не чува. За него, обаче, друг път ще споделя. Руса работа - едно мисли, друго пише, макар, че предвид оперението ми, изобщо не се знае какво съм мислила.
    Светулчице, няма начин - три месеца философски курс... все нещо трябва да съм прихванала.

    Благодаря, че спирате при мен!
  • Много хубава философия, поздравления!
  • Силен подтекст!
    Оториноларинголог е медицински термин, хубаво е да го отбележиш в края с пояснение или ще ме извиниш, защото аз ще го сторя:лекар-специалист по уши,нос и гърло.
    Приеми моите приятелски поздравления за написаното от теб,Ани!
  • Ани, сега е момента да похваля избора Ти! Поздрави!
Предложения
: ??:??