Дърветата умират прави
В центъра на градана мечтите тече ремонт. Подменят отдавна разбрицаните и разбити плочи. По замисъл зейналите ями трябва да бъдат ликвидирани. И прословутата главна улица да стане що-годе нормална пешеходна артерия.
Очакванията са розови с черни ивици на песимизъм. Познават си хората и управата, и некадърността и алчността й. А сме и наясно – капитализъм е. Основата не е грижата за човека, а печалбата. Пък, за да спечелиш – друг трябва да загуби. Закон за съхранение на енергията.
Така че – ще видим, както оптимистично се съгласили Рей Чарлз и Стиви Уондър…
А по центъра бръмчат машинарии. Защото планирано е да се подменят дърветата. Солидни, стари дървета, обхващащи с короните си овали над двадесет метра в диаметър.
Официално – станали опасни.
Подозрение – що дървесина ще дадат на далавераджиите…
И покрай сатирата – трагедията.
Видях дърветата като нас…
Изправени в две редици, прави, здрави, на години. Служили достойно и осъдени да мрат.
Реже машината едното, то рухва като убит… А съседите му стоят и чакат реда си…
Край дънерите са избили филизи. Бъдещи дървета…
Каквито няма да станат…
Цивилизацията подбира. Ще ги изрежат, ще засадят други – не по-хубави или по-полезни, но избрани. От когото трябва…
Дърветата не умират изведнъж. Остават дънерите – с дълбоко впити в земята корени. Та тези дървета от много години са расли там, били са полезни за хората, заели са свое пространство…
И изведнъж – премахват ги.
Не по природните закони, а защото… План има, печалба носи, някой си е решил да контролира и оформя природата.
Дънерите се обработват химически. Като хората. Само че директно – не уж с лекарства и храни, а направо с отрови. Да се разкапят, да освободят мястото…
А те – упорити. Живеят напук.
Затова докарват по-тежка техника, опасват ги със стоманени въжета – като пред екзекуция, изтръгват ги от земята им. Тъй като това е и тяхна земя, въпреки че паразитстващите двуноги са я заграбили и обявили за собственост…
А все още неотрязаните стоят прави и чакат гордо и мълчаливо смъртта си.
Покрай тях минават хора.
Какво ли си мислят… Чакат реда си.
Дърветата умират прави…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
