Дърветата умират прави
В центъра на градана мечтите тече ремонт. Подменят отдавна разбрицаните и разбити плочи. По замисъл зейналите ями трябва да бъдат ликвидирани. И прословутата главна улица да стане що-годе нормална пешеходна артерия.
Очакванията са розови с черни ивици на песимизъм. Познават си хората и управата, и некадърността и алчността й. А сме и наясно – капитализъм е. Основата не е грижата за човека, а печалбата. Пък, за да спечелиш – друг трябва да загуби. Закон за съхранение на енергията.
Така че – ще видим, както оптимистично се съгласили Рей Чарлз и Стиви Уондър…
А по центъра бръмчат машинарии. Защото планирано е да се подменят дърветата. Солидни, стари дървета, обхващащи с короните си овали над двадесет метра в диаметър.
Официално – станали опасни.
Подозрение – що дървесина ще дадат на далавераджиите…
И покрай сатирата – трагедията.
Видях дърветата като нас…
Изправени в две редици, прави, здрави, на години. Служили достойно и осъдени да мрат.
Реже машината едното, то рухва като убит… А съседите му стоят и чакат реда си…
Край дънерите са избили филизи. Бъдещи дървета…
Каквито няма да станат…
Цивилизацията подбира. Ще ги изрежат, ще засадят други – не по-хубави или по-полезни, но избрани. От когото трябва…
Дърветата не умират изведнъж. Остават дънерите – с дълбоко впити в земята корени. Та тези дървета от много години са расли там, били са полезни за хората, заели са свое пространство…
И изведнъж – премахват ги.
Не по природните закони, а защото… План има, печалба носи, някой си е решил да контролира и оформя природата.
Дънерите се обработват химически. Като хората. Само че директно – не уж с лекарства и храни, а направо с отрови. Да се разкапят, да освободят мястото…
А те – упорити. Живеят напук.
Затова докарват по-тежка техника, опасват ги със стоманени въжета – като пред екзекуция, изтръгват ги от земята им. Тъй като това е и тяхна земя, въпреки че паразитстващите двуноги са я заграбили и обявили за собственост…
А все още неотрязаните стоят прави и чакат гордо и мълчаливо смъртта си.
Покрай тях минават хора.
Какво ли си мислят… Чакат реда си.
Дърветата умират прави…
© Георги Коновски All rights reserved.
