То изплува от мъглата пред мен, като същински призрак. В първия момент не осъзнах какво точно виждам.
Дали дългото шофиране в мъглата не си играе лоши шеги с мен? Тъп въпрос, но си го зададох секунди преди да спра и да превключа на задна. Ако трябва да бъда честна, де. Макар че кому ли е притрябвала моята честност. Бях го подминала с повече от сто метра, което ме наведе на тревожната мисъл, че имам някакъв проблем в главното меню. Интегралите ми очевидно нещо са се пое..ли, щом са ми нужни повече от сто метра да осъзная видяното и да натисна спирачките. Оставих мисълта от тип „тревожни” за по-късно – обикновено така правя с този тип мисли – те затова са се насъбрали голяма купчина, досущ като мръсно спално бельо – винаги е много. Този път обаче оправданието ми да го направя не беше съвсем класическо – например „остави ме сега” или „не ме занимавай с глупости”. В мъглата отдясно на пътя стърчеше съвсем истински, приблизително петметров труп. На дърво. Виждали ли сте труп на дърво? Ама и ...