15.09.2021 г., 14:54 ч.

Дъщеричката... 

  Проза » Разкази, Други
291 1 11
6 мин за четене

                  '' Няма ненаказано добро...''  незнаен воин от битката при Термопили 480г.пр.н.е.

 

 

              Падах си по услугите,..трудно е да си сам в чужбина,все пак имаш нужда понякога

някой да ти помогне или ти да помогнеш, било с дребна сума пари, макар да знаеш, че едва ли ще ти ги върнат,..или в стремежа си да си добър можеш да нагазиш в някакво блато...

             Звъни мобилният ми,.. полупозната Марго,  тя работеше през летните месеци  по островите,

а зимно време намираше работа по домовете ,..какво ли й е дотрябвало в тази жега...

- Петро, извинявай,.. утре пристига дъщеричката  с автобуса в Атина - заплаквайки се на един дъх изрече тя , и продължи - Има билет за ферибота за Родос, ама как да иде сама до Пирея и се оправи за ферибота....Петро,.. Петро, чуваш ли ме,.. моля ти се, ..никой не върши работа,.. остана само ти...Спасявай ме...

- Добре де, добре, стига циври,.. ще я посрещна. Пада се неделя нали,...обади й се в България, дай й моя номер, опиши ме как изглеждам и като слезе от автобуса на Метаксоргио да ми позвъни да

 се открием по-лесно,.. Ферибота в колко часа е...- влязох веднага в роля на успокоител

- Ох, не знам,... така съм объркана,. как ще дойде, как ще се оправи дъщеричката ми...-приплака пак - Така съм притеснена

- Спокойно де, всичко ще е наред,.. ще ти се обадя като се срещнем на автобуса,. Хайде, приятна

работа и не се безпокой... - с угоднически тон казах

Нещо ме бодна под лъцичката ,.. има ли такъв орган в човешкото тяло -  лъжичка...

Я да проверя,.. мдааа, автобуса идва  7.30 сутринта,.. я да видя ферибота , ще успеем ли да го

хванем,..интернет  показва отпътуване в 20.30нчаса, гейт 3, от Пирея...

Точно автогол си вкарах,.. нали като краля-слънце искаш да огрееш навсякъде,.. какво ще я

правя 10-12 часа,.. В жегата из Атина , опасно 10 часа на слънце,.. в къщи два пъти по-опасно

все пак е момиче ... '' дъщеричкатааа ми '' имитирах Маргото...

Пропадна ми и неделята,.. бай-бай  на прохладата покрай морето,...

Трескаво започнах да мисля, и колко трескаво в тази жега,...продължавах да разсъждавам наум,..

Еврика,.. открих,.. набирам Христина...

- Хриси, .. Тинче, миличка,.. всичките ми очи са обърнати към теб,.. Ще ме спасиш ли..

- Ехе, толко ли закъса , че аз да съм ти спасителка - засмя се тя шеговито - Хайде, знаеш че имам

слабост към тебе,.. и за теб по монокини влизам в морето,.. Казвай...

Обясних й ситуацията...

- Страх ме е честно,.. - завърших

- Ами без майтап,.. но то си е за страх - съгласи се и тя - Казвай какво трябва да направя

- Пътната врата ще е отключена, влизай смело в двора,...гледай преди 9 часа да си на линия,..

Веселата част после от мен...

              Автобусът пристигна...

              Гледам високо стройно момиче, извади мобилен,.. огледа се,.. иззвъня моят телефон..

Тя ще е,.. почаках,.. иззвъна отново...

Каква ти дъщеричка, 23 - 25 годишна апетитна мацка,...със заучени движения уж си оправя

косата, а я разрошва по-вече,..през блузката й напираше нещо сочно и младо,... дънките

очертаваха бедрата й,...Ох на батяя, разбунтува се мъжкото в мене,.. мацка и полувина...

- Госпожице, тук съм - и вдигнах ръка...- Аз съм Петър, Петро по гръцки де,.. а вие ..

- Галина,.. Галя,.. тя мама ми каза за вас...- радостно се представи момичето

- Я, да видя фериботния билет,..кога тръгва, ще успеем ли,.. охо, в 20.30 часа,.. имаме

толкова време...Хайде в колата, ще направим разходка из Атина с колата и отиваме в къщи...

Не сте идвали друг път в Атина, нали,.. ето шанс да й се насладите...- предложих аз

Трябва да печеля време,.. Хриси да бъде в къщи преди нас,.. да спаси полужението.

- Тук това е прословутата Омония,...насреща вече виждаме Акропола, той между впрочем се вижда от всякъде,..това тук е Синтагма,.. Парламента с почетния караул,...сега минаваме покрай Мраморният стадион, т.е. старият Олимпийски стадион... Историческия музей.. Военен музей,...

Атинската картинна галерия,.. това отпред е Хилтън....

Галя въртеше главата си наляво-надясно,...изглежда беше й интересно...

- Жалко, че нямаме много време,.. така пътьом е само за обща представа, е ако желаете на

връщане от Родос да останете няколко дни, ще добиете по-пълна представа за Атина....

Тя само се усмихна и кимна утвърдително...

- Ето пристигнахме,.. това е къщата ми,.. я вратата отворена,.. имаме гости - измърморих аз

- Изненадааа - ни посрещна Хриси - Звъня, звъня, никой не се обажда,.. викам си този е

заспал, пропуснахме морето... Коя е тази госпожица, нова позната ли...

- Да, дъщерята на Маргото, дето е на Родос,.. фериботът й е много късно, чак в 20.30 часа,

къде да ходи в тази горещина,.. та я поканих у нас...Госпожице Галя, не стойте така,..това е

Хриси, моя приятелка...- помислих си, разчупих всички пясъчни кули..

- Галя, тук е банята, тоалетната,.. ето хавлии, ако искаш душ,.. Хриси сядай,.. сега ще

врътна  три фрапета,.. имам бисквитки,..

Разговорът вървеше  за България, колко малко хора са останали,.. за гурбета в Гърция...

- Мислехме с моя приятел да идваме тук на работа, но успяхме да  се скарахме и за това съм сама,..малко развлечение за мен и да го забравя,.. живот , случват се такива неща...

А вие сериозни приятели ли сте... -  попита неочаквано Галя

- Да,.. обмисляме да се женим с Пешо, но все нещо ще изкочи,.. нашите бяха болни,.. после и той си беше в България за месец,.. но вече няма да чакаме ..- сериозно отговори Хриси

                Изпратихме я до ферибота....

- Приятен път и много поздрави на Маргото,.. - й пожелахме

Пътувахме мълчаливо към къщи...

- Тази къде е тръгнала такава.. - наруши мълчанието Хриси

- Хриси, да му пийнем по едно узо, а,...спаси ме от неудобството,.. '' Дъщеричкатааа'' отново имитирах Маргото,.. Тя отракана мома, ..по-вече и от гурбетчийка....'' дъщеричката ''..

- Наздраве, Пешо,... тя е бременна , не забеляза ли,.. виж как малко бе подпухнала,.. ханша й

по-широк,.. и стува ми се, повръща в тоалетната,...Направо извади късмет с идеята си..

И |после иди доказвай, че нямаш пръст в цялата тази работа...Какви   жени...

               Минаха няколко дни,.. никой не се обади да каже, че е пристигнала или да благодари..

Дали Хриси не беше права, че сме объркали плановете им,.. наистина иди доказвай, че нищо

не е имало между Галя и мен...Дали има такъв орган лъжичката, че ми подсказа...

Една недела предложих на Хриси

- Хайде, отиваме на Пирея...

- Какво, ще посрещаме ''дъщеричката '' ли.. - през смях попита тя

- Не, ще посрещаме и изпращаме фериботите и малките корабчета...

Седяхме прегърнати на сянка  на столчетата на кея...

Гледахме пъстрата тълпа качваща се или слизаща...

Мечтаехме си всеки свои неща с чашка фрапе в ръка...

                Тутууут,...Тутууут,... фероботната свирка ни извади от транса...

                Поредният ферибот тръгваше към открито море............

 

-

 

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??