Дъщерята на кмета на Хавана
Като момиче съм живяла в Хавана. Не в центъра на града, а в един квартал от къщи с градинки близо до морето и с голям плаж недалече. Мисля, че тези години в Хавана бяха едни от най- спокойните и щастливи години от детството ми. Съседите ни бях от всякакъв произход. Днес е модерно да се говори за „мулти-култи“, но това там си беше истинско мултикултурно общество: кубинците бяха, разбира се, най-много, но имахме и съсед французин, унгарско и шведско семейство едно до друго, българи, руснаци и чехи на нашата улица. Къщата ни беше прекрасна, с голяма тераса към улицата и кралски палми в малка градинка, в която татко се опитваше да завъди до кокосовите палми и банановите дръвчета българска чубрица и магданоз.
Кубинците се грижеха много за специалистите от чужбина, работещи у тях и всяка седмица идваше камионче с изгладено и колосано спално бельо и кърпи, а няколко градинари усърдно косяха тревата и дори ни сваляха кокосовите орехи от палмите до къщата. И до днес, ...