Дъщерята на кмета на Хавана
Дъщерята на кмета на Хавана
Като момиче съм живяла в Хавана. Не в центъра на града, а в един квартал от къщи с градинки близо до морето и с голям плаж недалече. Мисля, че тези години в Хавана бяха едни от най- спокойните и щастливи години от детството ми. Съседите ни бях от всякакъв произход. Днес е модерно да се говори за „мулти-култи“, но това там си беше истинско мултикултурно общество: кубинците бяха, разбира се, най-много, но имахме и съсед французин, унгарско и шведско семейство едно до друго, българи, руснаци и чехи на нашата улица. Къщата ни беше прекрасна, с голяма тераса към улицата и кралски палми в малка градинка, в която татко се опитваше да завъди до кокосовите палми и банановите дръвчета българска чубрица и магданоз.
Кубинците се грижеха много за специалистите от чужбина, работещи у тях и всяка седмица идваше камионче с изгладено и колосано спално бельо и кърпи, а няколко градинари усърдно косяха тревата и дори ни сваляха кокосовите орехи от палмите до къщата. И до днес, като ми замирише на окосена трева, се връщам в квартала Наутико. На прозорците ни нямаше стъкла, само мрежа против комари и дървени персиани, щори, които затваряхме само ако има буря. Първото, което виждах сутрин бяха разлюляните огромни, палмови листа.
Понякога по улиците на квартала минаваше със силна музика хладилна кола с поне десет вида сладолед, с екзотични за нас вкусове и английски имена като „вайния чипс“, и ние тичахме да си купим. А вечер се разхождахме по крайбрежната улица Малекон за да „вземем хланина“ от морския бриз, и да разходим любимото кученце Фокса, което също обичаше да яде сладолед. Веднъж ѝ купихме цял само за нея и тя го лижеше усърдно между лапичките си и наоколо се насъбра тълпа да гледа сцената.
От малка обичам да ходя на гости на разни стари дами. Винаги разказват интересни неща. В София, преди да заминем за Куба, ходех при една вдовица, която ми разказваше за живота във Видин преди девети септември и за едно ужасно заметресение, което беше преживяла там.
А в Хавана обичах да посещавам Чичита, възрастна, винаги издокарана дама, която живееше наблизо. Баща ѝ е бил кмет на Хавана през двадестетте години на миналия век. Времето когато има истински бум на цената на захарта от захарна тръстика и Куба печели много. Това е и времето когато Хавана разцъфтява и се появяват мафиози и други американски инвеститори в Куба. Това е периода на невероятния успех на балета в кабаре Тропикана, организираните балове за висшето общество, имитиращо американците дори с английски имена на децата си. Попивах разказите на Чичита и за повече нагледност тя вадеше от някъде стари списания на чиято корица беше тя самата. Млада, много красива жена с тежки перли на врата и ушите, елегантна прическа и усмивка на холивудска звезда. По времето когато ми разказваше тези неща, тя и съпругът ѝ живееха на партера на малка двуетажна къща на нашата улица. Една от тяхните няколко градски апартамента и вили по плажовете, които властта след революцията беше национализирала и ги бяха дали на нуждаещи се. Чичита и Пепе, мъжът ѝ, бяха избрали да живеят близо до морето и плажа, но им дали само първия етаж, два били много за двама души. Пепе всяка сутрин ходеше с една торба за хляб, а тя, превърнала се в дребна и пълничка баба, разхождаща престарелите си кучета, отдавна нямаше много общо с онази пищна красавица от пожълтелите списания на висшето общество.
И тогава за пръв път си дадох сметка за преходността на богатството, властта, младостта и красотата... Нещо като урок за цял живот.
© Люси Петкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хари, благодаря ти за насърчението. Ще публикувам още свои разкази. Някои са спомени от Куба... или от мои пътувания и разговори из Латинска Америка.
-
И трябва,Люси!!!Имаш дарба да докосваш!!!Пиши,защото твоите разкази,може някой мои колеги историци да ги ползват,като историография,за този непознат за нас свят!!!
-
Радвам се на оценките ви. Това са първите 2 разказа, които публикувам. До сега само научни статии на теми от социолингвистика съм публикувала и то на испански. Но сега имам желание да пиша разкази и то на български.
-
Прекрасен разказвач си,Люси!!!Поемаш читателя от самото начало!!!Това е така,защото всяка написана дума е преживяна истина!!!Браво!!!
-
Благодаря, мила Руми. Аз съм привърженик на кратките разкази. Радвам се, че ти хареса.
-
Впечатлена съм, Люси! Пресъздала си спомените си по един специален начин, без да се натрапваш и без да затрупваш читателя с излишна информация! Всичко е точно, ясно и кратко, а така завладява!!! Благодаря ти!
-
Светлан, за мен е голяма чест да ме сравниш с Драган Танев. Радвам се, че прочете...🍀
-
Чудесен спомен от един незабравим период от живота ти в Куба. Топлото чувство към страната и хората прозират зад всяка дума. Спомени, спомени, които топлят душата и сърцето......
-
Брагодаря ти Elder. Да, ще публикувам още спомени за Куба😊
-
Обичам такива истории. И аз познавам българи живели в Куба и всички имат невероятни спомени от там. Надявам се разказа да сложи началото на поредица
-
Стойчо, и аз ти благодаря за твоя неподправен интерес съм всичко - проза, рисунки, бижута😊 И аз обичам да чета и стихове и проза, но и всякакво друго искуство
-
И аз съм учила там в Bellas Letras, но по късно. Куба ме повлия за професията ми и интереса ми изобщо към Латинска Америка... и картините ми. И дори децата ми говорят и испански. Всеки период от живота ни дава нещо, но Куба беше велико преживяване!
-
Благодаря за бързия отговор.Люси,познавам и други българи,които са живели,работили и учили в Куба.От моето родно село имаме човек,който завърши Хаванския университет от 63/69г.🎋
-
Не, Стойчо, аз съм живяла в Хавана през 70те год. Хемингуей се самоубива 61г. Но е живял в Куба от 1939 до 1960г. , написал е 7 романа там и много е обичал Куба. Била съм в къщата му Finca Vigía и в селцето Cojimar, където е лодката му Пилар и е инспириран романа Старецът и морето. Рибарят, който се грижеше за лодката му, Грегорио беше жив до 104г. Къщата е музей и е така запазена както преди почти 60г.
-
"Панта Рей!"Всяка промяна води до нови възможности...Жив ли беше още Ърнест Хемингуей?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
