Едем ХХ

Финал.

Краят е близо. Свърши се. Все някога трябваше да стане. И стана.

Падналите победиха. Или поне така си мислят. Сатана, да това бе той. Не иска да го нарече със божествената приставка на името му. Отдавна я загуби. Ех, а беше красавец, омаен, всесъщ, самоуверен, талантлив и упорит. Упоритостта му отряза крилата. И възгордяването.

Но сега няма значение. Всичко вече свърши и е време да приключи с делата си. Сатанаил ще се възцари, ще дойде, победоносен и времето му ще свърши. Най-накрая почувства някакво облекчение. Вечността отдавна му беше омръзнала. Сега ще си вземе Сина и ще се оттеглят в една от най-забравените и незначителни Вечности и Сфери. Ще изчезнат от Битието. Градината малко ще му липсва, но без Аеол…

Получи спешна депеша от един третокласен ангел. Викаха Го. Него, Великия, могъщия, Божеството. Някой го викаше и беше дръзнал да му изпрати тоя незначителен и голобрад крилатко. Любопитството надделя и отиде. Облече най-величавата си роба. Блестеше по-силно от Ра, най-яркия светлик над градината. Приглади достолепната си брада и тръгна пеша по калдъръма. Тихи и бързи стъпки му подсказаха, че някой го следва, че мисли за него. Да, това е Йешу. Напоследък се безпокоеше за отца си. Без да се обръща с едно властно движение на ръката го спря. Няма нужда да се жертва. Това бе негова битка. Сина спечели славата си в сферата на земните.

Голобрадкото го водеше мълчалив. Я какъв смелчак. Да крачи успоредно с него. Нямат срама младите. Мислеше, че е загърбил превъзходството си, но не се стърпя.

- Не крачиш ли малко бързо за един немощен старец? Сега и за милост ли трябва да моля?
- Извинявай, Боже, но ми казаха да бързам.
- Тоя, който те е изпратил трябва да знае възрастта ми, ако ти не я знаеш. Я предположи, на колко години съм?
- Не знам… триста хиляди?
- Студено!
- Петстотин?
- Трябва да те черпя, че ме имаш за толкова млад.

Голобрадкото го погледна изпитателно. Погледа му бе прям и без излишно любопитство.

- Боже, извини незнанието ми. Никой от Вечните не знае от къде си, кога си роден, раждан ли си въобще. В Градината се носят най-различни слухове, казват дори, че нямаш начало и няма да имаш край. Така ли е?
Наивния въпрос го разсмя. Горките, колко ли залагания са изгубили или им предстои да изгубят, Ха! Ще ги остави в неведение. Нека го имат за Вечен и изначален, за божеството, което се справи с олимпийските кохорти и римския Пантеон. За БОГА!

- Някога ще узнаеш, още ти е рано.
- Той пресъхна – тези две думи се забиха напряко в съзнанието му. Кой е пресъхнал? Тоя никаквец да не говори за Аеол? Реши да се престори на неразбиращ.
- Кой е пресъхнал?
- Аеол – ето къде го водят. Интересно Сатана как бе разбрал за Извора, защото несъмнено тоя който го беше извикал е именно падналия.
- И какво от това?
- Боже, те знаят всичко, видели са те как пиеш от извора, как караш и Гавраил да пие. Дори Йешу е опитал от този Извор. Всичко знаят, Боже, прости ми! Аз само изпълнявам поръчката му да те заведа до там, не го исках, но…
- Знам Руфиме, нали съм Бог все още. Запомни. Изход 21009, Порта 17. Ще бъде отворен още три сектанта до пладнето на Зер. Виждаш, че ти простих, а ти ако си умен няма да го казваш на никой и ще спасиш душата. Тук повече няма да става за Праведни.
- Но Боже – Руфим се просна пред краката му. Сега остава да му целува пантофите – с какво заслужих прошката ти? Та аз те водя към гибел!
- Към гибел ли? Колко имаш по история на божественото начало? Май не си бил сред най-прилежните ученици на Теодористик. Беше голям заядливец, горкия даскал. Гибелен е този, който не вярва, който се гордее, който се опълчва и се мисли за всьо и вся! Края идва само за оня, който го чака. Не чакай края, Руфиме. Запомни ли Изхода?
- 21009, Порта 17 – издекламира ангела с отнесен поглед – Завърших с отличие Школата на Теодористик, Боже. Прости ми!!
- Хайде сега стани! Води ме към … Края! Хм!
Шест от светилата над Едем бяха залезли. Астрономическото чудо само му липсва и всичко ще се подреди. До хоризонта светлее едвам Фот, най-мъждукащия Еон. Остават само четвърт сектант до непрогледната тъмнина, явление, което никой не помни в Едем. И никой не знае какво следва след него. Никой, освен Той и Сина. Другите да му мислят, нали са Вечни. Закрачи още по-бодро.

краят следва …