Един ден с 11а клас

Размисли и страсти на една единадесетокласничка по темата "Моят живот в училище и след това"

ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО:

В училище, Междучасие

- Нека ви разкажа за моят нов приятел! - каза Мимето - Днес...

- Не! -прекъсаа я Гери. - Писна ми да слушаме за него! Да поговорим за новите ми дънки... Правят ли ме дебела?!

Размисли, докато слушам две истории едновременно:

Така, насядали, където има място (голямо междучасие все пак, а ние сме на третия етаж). Всяка със своите проблеми, гледа да се изкаже. В повечето случаи обсъждат теми, които сме ги обсъждали няколко пъти и то няколко дни поред... След някоя моя история казват.

- Разбираме те! Каквото и да направиш сме зад гърба ти!

Не казвам, че не ги харесвам, напротив обичам ги! Приятелки са ми и така ще е винаги. Но понякога, когато съм с тях, сякаш съм сама. Плувам в море от хора, а се чувствам безкрайно самотна... Искам нещо ново. Не тръпка просто, искам нещо ново да се случи. Ех, и аз не съм света вода ненапита. Напротив, във училище съм истинска фурия. От мен можеш да очакваш неочакваното. Пълно отрицание съм на думи като: тихо, не пипай, стой мирно, излез. Ех, всеки е бил 11 клас и знае, че предпоследната година трябва да те запомнят подобаващо, така че след 11 години учителите, като си спомнят за Александра (примерно) да ги побиват (меко казано) тръпки:))) Бие вторият звънец. Качваме се по стълбите (трак-трак (токчета)). Цяла гимназия чува, а някои усещат че 11-а клас отиват да карат час.:).

ДЕЙСТВИЕ ВТОРО:

Звънецът бие... размислите в час по География продължават. 

Ле-ле, въобще не съм вярна приятелка. Как можах да мисля такива глупости и то цели 30 минути, тц, тц. Аз съм небалгодарна  и егоистка. (Почвам да се обиждам наум... колко оригинално, ха-ха). Часът по Гео не е час, то е минути за простотии и понеже госпожата е наясно с нешето, както мама го нарича, вулгарно поведение, ни дава задачка да напишем нещо като класация на десет простотии, които сме правили в учебно време. О, Боже!

ДЕЙСТВИЕ ТРЕТО: 

ПОГЛЕД СМЯХ

Все едно, гледате древногръцки писари. И така разкривам класацията ТОП 10. Насам, народе, пари, пари... Грабете, докато не са изстинали. Едната се изцепва. Пиши ми, мозъкът ми пуши вече, лелеееее, смисъл да чуеш.

ТОП 10:

1. На кабинета на директорката написахме "ТРАУНА АГЕНЦИЯ".

2. Налепихме целия таван с кърпички, които кльопнаха по главата на историчката след това.

3. Залепихме всякакви джаджи с поксипол за пода.

4. Пръскахме момчетата от другите класове с дамски парфюм, момичетата с мухозол.

5. Две седмици поред записвахме изразите на математика (Да дойде тебешира и ще пишем). И след това го разнесохме навсякъде.

6. Имитирахме не един учител и то в тяхно присъствие.

7. Замервахме с тебешир всичко, дето шава.

8. Влизахме по стаите с обяснението, че търсим теменужка и когато ни казваха, че няма такава, ние: "Ами, посейте си като нямате..." :) хо-хо...

9. Намазахме стола на една учителка с лепило и излязохме.

10. Нищо особено - изцапахме яко цялата стая. По идея на Ю: "Ами за какво са чистачките"... Права е, гледам дъвката ми стои 3 дена и хвана паяжина, ха-ха...

ДЕЙСТВИЕ ЧЕТВЪРТО:

Часът и училището свършиха

Излизаме, разделяме се с 20 хиляди прегръдки, сякаш утре няма да се видим. Ех, ами така е, хората казват: "Простотията почивен ден няма." Моята ми идва малко в повече. Това е от мен. Бих искала да напиша повече, но не разполагам с много време. :)