Един ден ще почукаш
1 мин за четене
Един ден ще почукаш!
Казвали ли са ти, че мечтите са преходни и все някога стават реалност?!
Аз не го вярвах!
Всеки път, когато се молех за помощ, виждах редица от гърбове на „приятели"!
Научих се да не вярвам в надежди!
Научих се да не изричам голямата дума „Обичам" и понякога действаше!
В сънищата си усещах морския бриз и знаех, че накрая на небето ме чака нещо истинско!
А когато вървях боса по плажа и вълните нежно рисуваха прекрасни морски пейзажи под краката ми... не бях себе си...
Бях някоя друга! Знаеща и вярваща в оптимистичното бъдеще...
Бях нечия половинка от мидичка и перла в зениците на някой самотен облак...
Вълните къпеха едно голямо огнено кълбо, от което се стапяше морската пяна по устните ми...
Следи нямаше! Никой не можеше да ме намери, освен теб! Знаех, че можеш!
Познаваше ме по вкуса на сълзите, по-солени и от морето край нас.
Понякога ми се иска да се сгуша в прегръдките на вятъра и да си представя, че някой ми изпраща една уморена целувка по него.
Отпуснала измъчено и призрачно болящо тяло, в моя дом ще си лежа сама на плажа и няма да положа и усилие да заговоря...
Един ден ще почукаш... А аз просто ще отворя!
Казвали ли са ти, че мечтите са преходни и все някога стават реалност?!
Аз не го вярвах!
Всеки път, когато се молех за помощ, виждах редица от гърбове на „приятели"!
Научих се да не вярвам в надежди!
Научих се да не изричам голямата дума „Обичам" и понякога действаше!
В сънищата си усещах морския бриз и знаех, че накрая на небето ме чака нещо истинско!
А когато вървях боса по плажа и вълните нежно рисуваха прекрасни морски пейзажи под краката ми... не бях себе си...
Бях някоя друга! Знаеща и вярваща в оптимистичното бъдеще...
Бях нечия половинка от мидичка и перла в зениците на някой самотен облак...
Вълните къпеха едно голямо огнено кълбо, от което се стапяше морската пяна по устните ми...
Следи нямаше! Никой не можеше да ме намери, освен теб! Знаех, че можеш!
Познаваше ме по вкуса на сълзите, по-солени и от морето край нас.
Понякога ми се иска да се сгуша в прегръдките на вятъра и да си представя, че някой ми изпраща една уморена целувка по него.
Отпуснала измъчено и призрачно болящо тяло, в моя дом ще си лежа сама на плажа и няма да положа и усилие да заговоря...
Един ден ще почукаш... А аз просто ще отворя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Натали Всички права запазени
, и нямаше как просто да му задам въпроса, без да коментирам произведението.
