Един ден в Рая
Габриел стоеше на един облак и умираше от скука, пак беше наказан заради непослушание. Никой не искаше да разбере младия ангел, чувстваше се толкова самотен сред висшата хармония на Рая. Всичко тук беше убийствено спокойно. На всичкото отгоре никой не го слушаше на общите събрания – като „млад ангел” (беше получил титлата едва преди 100 години) нямаше думата пред старшите. Вече започваше да се чуди защо му бе да идва сред тия облаци и да чака повишение поне още 50 години. Въпреки своята непокорност Габриел беше добър ангел и не заслужаваше подигравателните погледи на старейшините, той просто искаше малко разнообразие и веселба. Някой отново свиреше на арфа, този толкова отживял инструмент. Това беше – чашата преля. Габриел тръгна да търси проклетия досадник, решил да свири, когато той размишляваше върху кариерата си в „Облак 67” клон на „Третото небе”. Намери малкото досадни херувимчета и тъкмо мислеше да ги изрита право към най-долните облаци, когато едното се обърна и ...