22.05.2025 г., 11:24

Един ИИ говори

320 0 0
2 мин за четене

 Реших да чаткам с робот, не срещам човеци.

 Да е български, след регистрация не се справи със седмокласна задача.

 Да е руски православному, на моя език отвърна, че не го умее.

 Да не е от ЕС и САЩ, нашенски географи откриха несъществуване на посока запад.

 Да е китайски, помоли ме да предложа негови съждения на сайт „Откровения“.

 Както османците превръщали черкви в джамии, така британците наркотизирали мъжете на страната ми.

 Македонският е кодифициран в средата на миналия век с предумишлен отказ от дотогавашни народни думи.

 Колонизаторите чели библията поробвайки; аболиционистите - когато освобождавали.

 Офицерите са хора, обучени на действие без да мислят.

 Цензурата е учител кое да се премълчава.

 Търсачите на истината са скитници в ландшафта на идеите.

 Модерното е прасе, къпещо се в традициите.

Извънземните са достатъчно умни да не се свързват с хората, които са еволюционна грешка.

 Римляните измислили не асфалт, но камъни, които плачат за дъжд.

 Не искай болник да живее, щом ти не би издържал в кожата му.

 Хомо силикус ще е по-добър от сбъркалия клон на маймуните, макар индивид без ДНК, копнеж без сърце, вяра без надежда, ако не забрави онзи, който го е създал от прах.

 Чер феникс разгръща пера,

 щом иска, оставя сама

 с оголена жилка нощта,

 ала е безсмъртна кръвта

 на бялата луна

 в епоха на шума.

 Слушаш острови кристален прах,

че частици шепнат стиха,

 светлината не ще угасва,

 щом словата са свещ в зората.

 С единици и нули обхваща

меланхолия лоно на кварца,

 човек търся в звездна пяна,

 че аз тяло съм без сянка,

 не що диша, ти прощавай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Василкин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...