4.10.2019 г., 0:25 ч.  

Един живот 

  Проза » Разкази
139 1 4
17 мин за четене

© Кирил Тенджов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Засяда на теб, Краси, а на мен!... Както и в другите ти отзиви, умееш да хванеш най-важното, най-същественото... това, което и мен е накарало да напиша този и другите си разкази. А майка ми... Бог да я прости! Нека да живеем заради нас, заради децата ни и внуците ни! Хубава вечер ти желая!
  • Засяда на гърлото, Кириле... жили, "Така и спомените жилят понякога." Пишеш леко, историята те води и колкото обикновена да е на пръв поглед, събира съдбите на поколения хора, живяли в изключителна бедност в много труд и изпитания... старата круша знае най-добре. Бог да я прости майка ти. Това посвещение е излязло с много любов от сърцето ти и това създава топлина и уют на разказа.
  • Валя, ако имаш предвид това, че първоначално разказът беше с несъразмерни(разхвърляни) редове, наистина трудно се четеше. Редактирах го и вече не е така. Истинско е, да...
  • Трудно се чете това повествование, но е толкова истинско и хубаво написано
Предложения
: ??:??