6.06.2013 г., 18:37 ч.

Един месец приключение - 15 част 

  Проза » Фантастика и фентъзи
598 0 0
33 мин за четене

Това бе денят, в който едни ще загубят, други ще спечелят. Денят, когато или ще оцелеят или ще умрат всички. Ден на падение и смърт. Това бе краят или началото. Щеше да се разбере дали има непобедима армия или не. Дали ще има хора или само свръх-хора на Земята. Свръх ДНК срещу нормалния човек. Дали звяра от преди 65 милиона години или човека с меч. Каквото и да станеше, то света щеше да спечели или да загуби.

          При Ники и Крум...

          -Ставайте!-каза Хук.

          -Рано е, шефе.-каза Калоян и легна.

          -Ще видиш сега.-каза Хук.

          Пусна ръчно управление на свръх-хората. Всички станаха на момента, освен Крум. Ники го избута и му показа.

          -Мирно!-каза Хук.

          -На вашите услуги, сър.-казаха всички в един глас.

          -Днес ще победите ли?-каза Хук.

          -Разбира се, шефе.-казаха отново всички в един глас.

          -Сега отивайте да се подготвяте. Вчера един от свръх-хората ни се е върнал. Намерил е вражеския лагер, днес ще ни води натам.-каза Хук.

          Ники, Крум и Калоян потръпнаха. Хук излезе.

          -Чиповете на всички от тях ли действат?-каза Ники

          -Не, но трябва да се преструват.-каза Калоян.

          -Колко от тях ще са на наша страна.-каза Крум.

          -Ами четирима, заедно с мен. Предавателите са повече, отколкото очаквахме.-каза Калоян.

          -И само ти да бе, пак е помощ.-каза Ники.

          -Ние ще сме в най-голяма опасност от всички.-каза Крум.

          -По-лошото е, че някакъв свръх-човек се е завърнал жив от лагера ни.-каза Ники замислен.

          -Ще отида да разбера кой е.-каза Калоян.

          -Внимавай все пак!-каза Ники.

          -Втасахме я. Щом знаят лагера, сме загубени.-Крум.

          -Не и ако е същият, който си мисля.-каза Ники.

          -Смисъл?-каза Крум.

          -Братовчед ти, моят мил брат. Вчера се отдели с Емо в лабораторията.-каза Ники.-Имам съмнения че е той.

          -Дори да е той, това не ни помага особено. Все пак сме в различни групи.-каза Крум.

          Влезе Хук.

          -Готови ли сте?-каза Хук.

          -Да бе, направо сме се скапали от готовност.-каза Ники.

          -Кой номер си!-каза Хук.

          -Четвърти.-каза Ники.

          Хук включи системата за ръчно управление.

          -Мирно!- изкомандва Хук.

Ники веднага застана мирно.

-Готов ли си за битка?-каза Хук.

-Да, сър!-каза Ники.

-Защо преди малко така се отнесе?-каза Хук.

-Малко разпусках, преди големия бой.-каза Ники.

-Да не се повтаря!-каза Хук.

-Добре, сър.-каза Ники.

          -Свободен си!-каза Хук и излезе.

          -Не прави повече така. Следващият път ще те убие.-каза един свръх-човек.

          -И аз така мисля. Но трябваше да знам.-каза Ники.

          Калоян се върна.

          -Добра и лоша новина.-каза Калоян.

          -Лошата.-каза Ники.

          -Убили са един от вашите вчера.-каза Калоян.

          -Да знаеш кой?-каза Крум с очи, излизащи от орбитите.

          -Един мъж.-каза Калоян.

          -Къде са телата им?-каза Ники.

          -Вашите хора са ги прибрали.-каза Калоян.

          -Добре, а коя е добрата новина?-каза Крум

          -Нали питахте кой е човека. Доколкото разбрах, се казва Борис и не е от нашите.-каза Калоян.      

          -Това наистина е добре. Но не може ли да дойде в нашата група?-каза Крум.

          -Няма начин.-каза Калоян.- Всяка група е на отделно управление.

          -Значи, ще го видим утре. Ти уговори ли се с твойте хора?-каза Ники.

          -Да, имате още трима освен мен, готови да се пожертват.-каза Калоян.

          -Това е добре, да се подготвим за битката.-каза Ники.

          -Съгласен съм, да отидем да хапнем.-каза Калоян.

          В лагера...   

          -Съберете се всички тук!-каза Явор.

          Всички се събраха, десетте руснака, петдесетте война и арабите.

          -Сега е времето за разпределение.-каза Иван.

          -Не е ли прекалено рано, та сега е един часа.-каза Емо.

          -Слушайте ме внимателно. Трябват ми един пилот и един стрелец за екип в Ми-52-то. Да излязат напред.-каза Иван.

          Излязоха двама руснаци. Единият бе здравеняк, а другият си ходеше със слушалки.

          -На вашите заповеди,сър!-казаха

          -Вие двамата ще отговаряте за нея с живота си! И ще бъдете въздушната сила.-каза Иван, посочвайки Вени.

          -Съгласни сме, сър.-казаха те.

          -Починете си сега и бъдете готови! Втората група я водя аз. Ще бъдем аз, Деян, Ивайло, Емо и брат ми. Третата част ще пазят лагера. В нея ще са: Явор, Катя, Йоанна, Иво полицая и няколко воина. Четвъртата част ще са всички останали.-каза Иван.

          -Само това ли?-каза Емо.

          -Ние ще нападаме в полукръг врага. Ще ми трябват десет-двадесет чучела. И експлозивите да се сложат в тях. Така ще поддържаме впечатление, че сме много. Направихте ли линията с тонколоните и пиратките?-каза Иван.

          -Да, линията е готова. Обхваща половин-километров полукръг и на три места преди лагера има подобни линии.-каза Илия.

          -Експлозивите също са готови, сега започвам и чучелата.-каза Вени.

          -Вие с какво разполагате като оръжия?-каза Иван на арабите.

          -Имаме един танк, четири картечници и няколко ятагана.-каза един от тях.

          -Какъв танк?-каза Иван.

          -Т-92 е.-каза арабина.

          -Не съм го чувал. Добър ли е?-каза Иван.

          -Един от най-новите и най-опасните.-каза един от Руснаците.

          -Ще бъде полезен. Разбрахте ли основната идея?-каза Иван.

          -Да - или мрем или живеем.-каза Алексей.

          -Добре, значи сте разбрали. Малка почивка и в 6,00 всички да са готови!-каза Иван.

          Сутринта в 6,00 - това бе часът на истината.

          -Тръгваме. Както пееха в една песен на група „ Епизод „ : дошло е време да се мре.-каза Иван и поведе спец отряда.- Ало, Ми-52 екип?

          -Да тук сме.-каза Вени.

          -Вени, не тръгвайте преди да ви кажа.-каза Иван.

          -Добре, няма. Успех ти желая!-каза Вени.

          -И на вас!-каза Иван.

          Всички потеглиха към мястото на битката. Всички бяха неспокойни.

          Групите се разделиха. Спец екипа отиваше да хване Чък, а останалите щяха да се борят срещу армията му. Остана финалът, а дали ще бъде добър за света, никой не знаеше.

          -Палете!-каза Иван на Вени.

          -Готово, накъде да тръгваме?-каза Вени.

          -Засега изчакайте, след малко ще ви дам посока.-каза Иван.

          При Ники, Крум и Борис...

          -Сега бъдете готови, след малко пускат чиповете. Дръжте се като нас.-каза Калоян.

          Влезе Хук. Пусна ръчно управление.

          -Мирно! Днес ще се биете за доброто на света. Ако днес оцелеете, светът е наш. Да тръгваме. Боен ред! Аз ще ви водя днес! -каза Хук.

          Всички се подредиха в боен ред. Излязоха от сградата. Тогава Ники видя колко многоброен противник имат. Имаше 100 раптора, десет тиранозавъра, 100 съблезъби тигъра, три вида свръх-хора, около 500 обща бройка и 50 наемника, личната охрана на Чък. Положението им бе доста лошо, те нямаха и сто човека. На Ники му стана тъжно, знаеше колко трудна ще е битката. Само с хитрост имаха минимален шанс за победа. Един човек излезе напред. Ники го позна - бе Борис. Той щеше да ги води към лагера.

          -Пст, виж го.-каза Ники на Крум.

          -Пст, та това е Борис.-каза Крум.

          -Да, той ще ни води към клопка. Там ще започне битката като част от конкурентите отпаднат така.-каза Ники.

          -Дано успее.-каза Крум.

          -Ако не разберат по-рано, че ги лъже.-каза Ники.

          -Тихо, ще привлечете внимание!-каза Калоян.

          -Напред към лагера им, свръх-хора! Останалите натам!-каза Хук.

          Всички тръгнаха в определената им посока. Чък остана в базата. Борис водеше групата от свръх-хора. Започна да се изморява, бягаха от около час вече, оставаха само двеста метра, а той щеше да падне преди края.

          -Шефе, той е прегрял, дайте вода!-каза един свръх-човек.

          -По дяволите, не съм прегрял. А и остава още малко. -каза Борис.

          -Водата идва, наплискайте му лицето.-каза Хук, леко раздразнен, че отсега има изморени.

          Оставаха десетина метра. Когато му наплискаха лицето, тогава видяха истината.

          -Ти не си един от нас!-каза Хук.- Убийте го!

          Борис тръгна да бяга като влезе точно при капаните. Всички свръх-хора го подгониха.

          -Загубен е, няма да ви лъжа.-каза Калоян.

          -Още има надежда!-каза Ники, проправяйки си път към брат си.

          Двама от свръх-хората паднаха в капани и умряха. Тогава други трима извадиха стрели, заредиха лъковете, опънаха тетивата и бяха готови да стрелят. Ники се затича към брат си, но падна в един капан. Така си рани ръката. Борис успя да дръпне преднина, но бе улучен от стрела в крака.

          -Братовчед ти е загубен, ние сме четирима, не можем да спрем сто човека, а по-добре да пазим сили за после. Но ако кажеш, ще го защитим.-каза Калоян разтревожен.

          -Ако бе Ники, никога не би го оставил, но съм съгласен с теб, по-добре да спасим света.-каза Крум.

          Ники полудяваше, не успя да се измъкне, а никой не му помогна. Всички гонеха Борис. Тъкмо минаваше последния свръх-човек, когато Ники извади ласото си и го дръпна в дупката. Свръх-човекът падна и учуден гледаше. Докато разбере какво става, Ники го използва за стълба, скочи от него, засили ласото и се хвана за едно дърво. Бе на около 500 метра зад последния. Бе решил да спаси брат си на всяка цена, ако още е жив. Успя да ги настигне, но бе късно. Видя брат си да загива с два меча като сече всички свръх-хора около него, но бе късно. Капитан Хук извади своя пистолет и го гръмна в главата. Ники извика, не успя да издържи. Сякаш светът за него се преобърна, загуби единствения си брат. Всички се обърнаха към него. Успя да се овладее, но бе решил вече. Хук ще мре от неговата ръка. Тръгна и се присъедини към групата свръ-хора. Не гледаше към никого, не мислеше за нищо, само за брат си. По лицето му се плъзнаха две сълзи. Тогава попаднаха в истинската клопка. Първата линия падна в яма, а втората бе посрещната от стрели. Бяха хората на вожда и руснаците.

-Спрете, боен ред!-изкрещя Хук.

-Сега или по-натам?-каза Ники.

-След малко, нека се разгорещят, тогава ще ги почнем и ние.-каза Калоян.

-Разбрано. Хук е мой.-каза Ники.

-Май не, виж как бяга с малка група. Отива в базата.-каза Калоян.

-Това вече е зле. Отивам след тях.-каза Ники.

-Не, не сега. Първо да оправим тези тук!-каза Крум.

-Ако изпусна Хук, ще трябва да се самоубия.-каза Ники.

-Да започваме.-каза Калоян.

Ники изкара своя калашник и направи на решето десетина човека. След това извади меча си. Започна голяма касапница.

-Да се махаме!-каза Калоян.

-Има още живи. Тях ще ги оставим ли?-каза Крум.

-Сега не са толкова важни, после ще ги мислим.-каза Калоян.-Пък и двайсет свръх-човека са едно нищо. Да тръгваме, да помогнем на вашите хора.

-Аз отивам след Хук.-каза Ники и изчезна.

-Добре. Успех!-каза Калоян.

-Успех, братовчеде.-каза Крум.

При Спец тима...

-Още 200 метра до сградата.-каза Илия.

-Как ще влезем?-каза Деян.

-Ще почукаме!-каза Ники, идвайки към тях.

-Радвам се, че си жив!-каза Иван.

-Кой са убили вчера?-каза Ники.

-Стоян.-каза Иван натъжен.

-Още един има- брат ми.-каза Ники.

-Какво?-каза с опулени очи Емо.-Съжалявам.

-Не успях да го спася. Попаднах в капан.-каза Ники.

-Лека му пръст. Как мислиш да почукаме?-каза Деян.

-Нали има още превозни средства, защото Чък има намерение да бяга. Имам такова усещане.-каза Ники.

-Има още превозни средства. Твоят автомобил и на Емо мотопеда, но за какво са ти, те не са бойни.-каза Иван.

-Във колата имам две РПГ-та, пък и Чък няма да бяга пеша.-каза Ники.

-Ние ще пазим тук, вие с Емо вземете РПГ-тата, а може и превозните средства.-каза Иван.

-Тръгваме, поне е наблизо.-каза Емо.

Тръгнаха, като минаха през джунглата за по-бързо. Там няколко маймуни ги последваха и продължиха с тях. Срещнаха и един тигър, който бе толкова мършав, че дори не се помръдна от мястото си. Минаха до един водопад. Там спряха да пият вода. Ники бе в друг свят. Мислеше само за брат си. Емо му каза да тръгват, а вместо да отговори Ники падна на колене и заплака. Емо започна да го успокоява, но нищо не помагаше. Чак когато чу странен звук от гората и маймуните избягаха, освен една малка, тя се притисна силно към Ники. Тогава той се опомни и реши да тръгват. Скриха се зад едни храсти и тогава видяха какво бе издало странния звук. Бе ранен раптор, с откъсната лапа. Търсеше нещо и нападаше всичко движещо се. Ники направи знак да тръгват, докато не ги е видял. Тъкмо когато тръгваха, видяха страшна картина. От храстите се появи Ти-рекс и излапа раптора.

-Тук нещо не е наред, имам чувството, че чиповете на Чък не работят.-каза Ники.-Да се махаме.

-Няма ли да ни види и усети.-каза уплашен Емо.

-Не, вятърът духа към нас, тоест той не ни усеща.-каза Ники.

Продължиха пътя си, всеки замислен за нещо. Стигнаха до мястото с колите. Намериха Мария, Ford Escort Rs-а на Ники, Peugeot 102 на Емо, две РПГ-та и една ракетна обстановка. Решиха да сложат ракетната установка на колата. Свършиха с тази работа, натовариха 102-то в багажника и тръгнаха към главната сграда. Взеха и Мария с тях, маймуната влезе в колата. Когато се върнаха, положението не се бе променило, Чък още не бе излязъл, нито пък Хук.

-Готови ли сте за шоуто?-каза Ники.

-Какво имаш предвид?-каза Илия.

-Гледай и се кефи.-каза Ники.

Влезе в колата, включи ракетната установка. Изстреля една ракета по вратата. Ефектът бе само изкривяване. Бронирана врата, помисли си, изкара РПГ-то и изсреля един изстрел и от него. Вратата падна.

-Боен ред!-каза Иван.- Вени, тръгнете към централната част на битката, там е най-зле положението.

-Разбрано, тръгваме.-каза Вени.

Всички изкараха оръжията си. От вратата се показахо учудени лица. След това веднага излезе бойната група на Чък и започнаха да обстрелват. Всички се скриха, а Ники отиде до колата и им пусна още една ракета. Бе убита почти цялата охрана на Чък.

При централната армия...

Битката се водеше на голо поле, нямаше къде да се крият хората.

Те бяха на меле, всеки се биеше с по около три четири неща едновременно. Губеха хора всяка минута, а врагът изглеждаше непобедим. Тогава се появи МИ-52. И започна да стреля по всичко, което не бе човек. Имаше достатъчно муниции, за да унищожи един легион армия. Но дали бе достатъчно срещу свръх-нещата. Битката се поизравняваше, вече бройката бе почти равна. Но тогава дойдоха подкрепления от Тиранозаври. Те не умираха толкова лесно, за всеки бе нужна по една ракета, а те не разполагаха с много, имаха само осем.

-Няма да успеем да убием всички тиранозаври, госпожо.-каза пилотът.

-Виждам, да отидем другаде да помогнем.-каза Вени.

-Ето на северозапад, там има друга битка. Съгласна ли сте?

-Давай.-каза Вени.

-Съжалявам, но тук ще се наложи да спрем боя. Погледнете. Това са спец частите на Русия и САЩ. Срещу тях не сме тръгнали да се борим. Изглежда те подпомагат Чък, което е много зле за нас.-каза пилота.

-Абе, майната им на всички, светът е само един. Давай и срещу тях ще се бием!-каза стрелеца.

-Не, та руснаците са наши братя.-каза пилотът.

В същото време един свръх-човек го уцели със стрела през отворената за стреляне врата. Пилотът издъхна на място.

-Какво ще правим? -каза Вени, уплашена от гледката.

-Ами ти ще пилотираш, аз ще стрелям. А този вече е късно да се спасява.-каза стрелецът и изхвърли пилота от хеликоптера.

При спец екипа...

-Чък тръгва да бяга!-каза Деян.

-Той е мой. А Хук е твой.-каза Мария.

-Е това не е истина, та той има Porsche 911 Carrera RS, това трудно ще го хванем. Бързо по превозните средства!- каза Ники, влезе в колата си заедно с Мария и се впусна в преследване.

-Накъде бяга?-каза Емо.

-Към пристанището.-каза Ивайло. -Да тръгваме натам, знам пряк път.

-Аз отивам с Peugeot-о, някой с мен?-каза Емо.

-Аз съм с теб.-каза Илия.

Всички се впуснаха в преследване на Чък и Хук.

В лагера...

-Тук дори няма врагове.-каза Иво полицая.

-Слушайте-каза Катя и пусна жива връзна с Крум: „Връщаме се към линията на последна защита преди лагера, едва удържаме, бъдете готови да ни посрещнете!” -каза Крум по радиото.

-Разбрано, подготвяме се! -каза Иво полицая.

Тогава светнаха лампите за нарушители. Всички погледнаха навън. Там имаше три раптора, търсещи нещо.

-Знаят, че сме тук. Но не и точно къде. Имаме ли им резонансните честоти?-каза Иво полицая.

-Да, да им пусна ли музика?-каза Явор.

-Не, да изчакаме да се приближат още.-каза Иво полицая.

-А какво ще стане, ако онази линия не помогне?-каза Катя.

-Нищо хубаво, тогава битката ще се премести тук. Тогава вече ще е до последно и ако не успеем, бягаме.-каза Иво полицая.

При спец екипа...

Ники преследваше Чък и го обстрелваше постоянно, но не успя да го уцели нито веднъж. Илия и Емо напредваха към пристанището. Иван, Деян и Ивайло летяха през джунглата.

-Още малко и сме на пристанището. Дано не закъснеем.-каза Иван задъхан.

-Няма, този път е много по-къс от онзи на колите.-каза Ивайло.

-Ще успеем, вярвам го, но дано са живи дотогава.-каза Деян.

-Още колко има?-каза Иван.

-Една река и половин километър след нея.-каза Ивайло.

-А как се минава реката?-каза Иван.

-Ето така.-каза Ивайло, хващайки една лиана и прелитайки над реката.

Деян направи същото, а Иван закъсня със хващането, направо скочи и тогава се хвана. Преминаха реката. Продължиха натам. Местността вече бе равнинна. Лесна за бягане. Пристанището вече се виждаше. Корабът пушеше вече, бе готов за незабавно тръгване. Тогава от десния им край чуха два ревящи до последно двигателя. Бяха Ники и Чък, впуснали се в преследване. От левия им край пък се появиха Емо и Илия.

-Ще стигнем по едно и също време горе-долу.-каза Ивайло.

-А какво ще правим като стигнем. Виж, на кораба има свръх-хора от втория вид.-каза Деян.

-Ще го мислим на място.-каза Иван.- В момента план няма.

-Да побързаме тогава.-каза Деян.

В Ми-52...

Вени успя да се справи с управлявлението на Ми-52. Знаеше вече как да го държи в някаква посока.

-Какво да правя? Пред нас има Ти-рекс.-каза Вени.

-Ами дръпни ръчката!- каза стрелецът.

Тя дръпна лоста за височината, но докосна и копчето за ракетите. Една ракета излетя и направи Ти-рекса на печени бутчета.

-И така става.-каза стрелецът.

-Благодаря, но бе без да искам.-каза Вени.

-Ако бъркаш в същия стил, ще е добре.-каза стрелецът. -Натисни това. Това е за картечницата, ако не бъркам.

-А къде изчезнаха спец частите?-каза Вени.

-Ето ги. Стрелба.-каза стрелеца- като ги обстрелваше със своя автомат.

Тя натисна едно от копчетата. Картечницата започна да бълва патрони напред. Спец частите започнаха да намаляват с всяка секунда. Тогава от тях двама излязоха напред. Извадиха РПГ-та и изстреляха две ракети срещу хеликоптера. Едната се размина, но другата го уцели. Двигателят му спря. Хеликоптерът започна да губи височина.

-Падаме, трябва ни подкрепление.-каза Вени.

В този момент стрелецът бе уцелен от два патрона и издъхна.

-На сто метра зад хеликоптера сме.-каза Крум.- Идваме.

Вени се прикри в задната част на хеликоптера, където бронята му не позволяваше да достигнат до нея патрони. Спец частите започнаха да се приближават към хеликоптера, като видяха, че никой не стреля по тях.

-Ето ни. Как е положението, може ли да се движи?-каза Калоян.

-Не знам, аз не знам как се управлява.-каза Вени.

-А къде е пилотът?-каза Крум.

          -Убиха го, остана някъде на острова.-каза Вени.

          -Гледайте как се приближават, та това е Ми-52, дори свален има картечници.-каза Калоян, започвайки да обстрелва спец частите.

          -Та това са ФБР или ЦРУ. Значи Чък има голяма подкрепа.-каза Крум.

          -Но това значи, че са знаели и не са го спрели. Та това е голяма глупост.-каза Вени.

          -Не е, това са пари. Всичко е пари и власт в този свят.-каза Крум.

          -Дори така да е, ако Чък бе успял?-каза Вени.

          -Тогава пак с пари щяха да купят живота си богатите.-каза Калоян.

          -Ало, Крум?-каза Иван по радиото.

          -Да, тук съм.-отвърна Крум.

          -Ще ни трябва подкрепление на пристанището. За колко време ще дойдете?-каза Иван.

          -Пет минути.-каза Крум.- Тръгваме веднага.

          -А тези отвън?-каза Калоян.

          -Гледай, включваш автоматична стрелба, слагаш една клечка да  държи копчето и бягаш надалеч.-каза Крум.

          Те тръгнаха, докато Ми-52 опустошаваше всичко пред него. Тръгнаха към пристанището. Бързаха колкото можеха. Там видяха, защо ги викат. На пристанището бяха събрани две спец части, едната руското КГБ, другата американското ФБР. Бяха около тридесет човека, заедно с охраната на Чък.

          -Ясно защо ни викнахте. Каква ви е идеята за пробиване на охраната.-каза Крум.   

          -Ами, още чакаме Ники и Чък. Те не са дошли, някъде по пътя са. Защото тръгнаха с коли.-каза Иван.

          -Значи това са те.-каза Крум, сочейки по посока на вдигащия се прах и звука на двигатели.

          -Да, това вече са те. Чък вероятно ще влезе заедно с колата си на кораба. Бъдете готови и ние да влезем.-каза Иван.

          -Според теб, наистина ли са ФБР и КГБ или просто фалшификати.-каза Крум.

          -Истински са. Но са на грешната страна. Готови!- каза Иван.

          Това бе момента, в който Чък влезе с колата си в кораба. Цялата охрана застана зад него. Ники се появи и изстреля последната си ракета. Взриви колата и част от охраната. Тогава всички се втурнаха към кораба. Качиха се точно преди да тръгне кораба.  Разделиха се на няколко групи, за да намерят Чък и Хук. Тъкмо се разделиха, когато охраната започна да обстрелва Крум и Калоян.

          -Е защо само нас видяха?- каза Крум ядосан. И тръгна към каютите на кораба, но не успя да стигне дотам. Изстрелите не му позволяваха да мръдне.

          Ники и Ивайло бяха във втората група. Те останаха на палубата, като заобиколиха охраната от задния им край.

          -Имаш ли някакви оръжия?-каза Ивайло.      

          -Не, но имам пиратки. Само гледай.- каза Ники и запали цяла кутия с пиратки и отиде на най-високата точка на палубата, за да гледа. Когато започнаха да гърмят, всички от ФБР и КГБ започнаха да залягат, да стрелят в невероятни посоки. Докато се осъзнаят, че няма никого, бяха свършили всичките си патрони.

          -Сега е наш ред.-каза Ники ухилен до уши.

          Слязоха при ФБР и КГБ.

          -Стойте, ФБР! На място, ръцете високо.- каза един агент от ФБР.

          -Наблюдавай.- каза Ники. Вдигна ръцете си, като от ръкава му падна граната, той я ритна точно при агентите. Гранатата гръмна. Няколко агенти бяха убити, няколко скочиха зад борда. Останалите се разбягаха. Тогава дойдоха КГБ. Те се държаха като някакви непобедими. Бяха седем човека.

          -Ех, хора, какво си мислите, че правите тук? На кого помагате?- каза Ники.

          -На света, така го спасяваме от вашата идея да го превземете. Та вие унищожавате армията, която ще защитава света от  извънземни.- каза един агент от КГБ.

          -Добре са им промили мозъците.-каза Ники на Ивайло.

          -Какво ще правим?-каза Ивайло.

          -Ще ги накараме да танцуват. Ей сега ще разберете, че света не ще завземем ние. А вас ще върнем в правият път.- каза Ники, вадейки чадъра си.

          -За какво ти е чадър, та то не вали.-каза учуден агентът.

          -Сега ще завали. Иво, да ги почваме.-каза Ники.

          Разпъна чадъра си и започна да бие агентите, които бяха толкова учудени, че двама успяват да ги победят. Докато се усетят, бяха зад борда.

          -Май заваля.- извика им Ники от кораба, заливайки се от смях.

          -Ще видиш ти другия път!-крещяха агентите на КГБ отдолу.

          -Да влизаме във вътрешността. Трябва ми Хук.- каза Ники с насълзени очи.

          -Добре, но те ще са заедно с охрана, няма да са сами.-каза Ивайло.

          -И аз не съм сам, тук някъде сме всички.-каза Ники

          Влязоха във вътрешността. Корабът бе на три етажа. Те слязоха на най-долния. Влязоха в една голяма зала. Там имаше четири свръх-човека от втория вид и Хук.

          -Сега си мой.- изкрещя Ники и се хвърли към него. Но този път се оказа по-бавен от свръх-хората. Бе повален на земята. Веднага стана и отиде назад. Подготви се за бой. Хук влезе в една затворена част на стаята, да гледа какво ще се случи. Ники бе бесен, вече не мислеше. Хвърли се срещу двама, събори единия, но другият го повали, без дори да се напряга. Ивайло се биеше с един от тях, но все не успяваше да го победи, а постоянно понасяше удари. Ники се вбеси, изкара своя чадър. И започна да се бие с него. Оказа се, че този път не помага. Счупи го в един от тях. Тогава се ядоса до краен предел и го заби в на другия сърцето. Така останаха само трима свръх-човека. Ники тръгна към Хук, но бе свален от единия свръх-човек. Другият бе убит от Ивайло в същото време. Така останаха двама свръх-човека, срещу двама човека.

          -Пуснете ни и няма да ви убием.-каза Ники.

          -Никакъв шанс!-каза свръх-човекът.

          -Еми…, ваше решение.-каза Ники. Обърна се към Ивайло и му показа граната, като му направи знак да се прикрие. Хвърли гранатата. Той и Иво се скриха, а свръх-хората станаха на лютеница. Бе доста неприятна гледка. Тогава Хук излезе.

          -Ще се бием аз и ти, без той или някой друг да се намесва!- каза Хук.

          -Бъди готов да умреш. Ти уби брат ми и ще си платиш.- каза Ники.

          Те започнаха да се бият. Хук бе около 45-годишен, поддържащ форма, но в сравнение с Ники бе бавен. Тъкмо когато Ники щеше да го убие, Хук извади пистолет и го простреля в лявата ръка.

          -Това е нечестно.-каза Ники.

          Ивайло се опита да се втурне, но бе хванат от един свръх-човек. Той му направи знак да не се меси. Ники продължи боя, внимавайки с пистолета. Хук стреля още пет пъти, патроните му свършиха, като го простряля четири пъти в лявата ръка. Тогава Ники го уби с остатъка от чадъра си. Ники вече бе спокоен. Но в стаята влязоха всички, само Чък го нямаше.

          -Какво правите всички тук. Та това е капан.- каза Ники.

          -Късно вече. От тази стая няма да излязат живи.- каза Чък.

          -Вярвай си ти. Аз къде съм оцелявал, пък тук ли ще загина.- каза Ники.

          -Да, но моите хора са непобедими!-каза Чък.

          -Това ще видим.- каза Иван, хвърляйки кутия пиратки. След това изкара автомата и изстреля и последните си десет патрона. Бройката им вече бе равна. Свръх-хора срещу нормалните. Всички започнаха да се бият.

          -Ники, да си виждал Вени?-каза Иван.

          -Не, значи тя е отвън и може да помогне.- отговаряше Ники, докато се биеше с един. Тъкмо го свалиха на земята. Една врата се отвори. Оттам Вени им извика да бягат.

          -Тръгвайте!-каза Крум.- Аз ще ги задържа.

          -Абе я се разкарай. Ти имаш семейство!- каза Иван.

          -Всички семейни да изчезват!- каза Ники.

          Останаха петима- Иван, Ники, Вени, Мария, Илия. Свръх-хората бяха десет. Битката продължаваше, всеки знаеше, че това е краят и началото едновременно.

          -Илия, бягай веднага, твоята съученичка те обича. Пращаше ти писма всеки ден. Нарочно не ти казах, но сега е времето да бягаш!- каза Ники.

          -Благодаря ви!- каза Илия и излезе.

          Тогава влезе Гошо. Той се включи в битката. Бройката на свръх-хората намаля. Тогава обаче влезе Чък. Извади своя пистолет и започна да стреля. Уби Гошо, рани Ники в левия крак .

          -Пускам ви да си ходите, ако искате. Ако не, ще умрете.-каза Чък.

          -По-добре мъртъв, отколкото бягащ. Аз съм потомък на хан Крум, хан Кубрат и още велики хора. Защо мислиш, че ще бягам пред теб, някакъв смешник с пистолет.-каза Ники като извади своя пистолет, който нямаше патрони, и го насочи към Чък.   

          Чък се стресна, но реши, че няма да отстъпи.

          -Всички се махайте.-каза Чък.-Този е мой.

          -Успех, Ники!-каза Иван.

          Всички излязоха- свръх, несвръх хора, всички. В стаята остана само Чък и Ники.

          -Сега ще видиш ти! -каза Чък.-Аз съм се учил от Чък Норис на бойни изкуства!

          -Аз пък съм се учил от най-добрите. А ако ти имаш нещо общо с Чък Норис, то тогава аз съм танк!- каза Ники.

          -Как искаш да умреш?-попита Чък.

          -Ем, как да ти го кажа, в битка.- каза Ники.

          -Да започваме тогава!- каза Чък и се хвърли в битка.

          Чък бе на 50, но се биеше много по-добре от всички досега, освен свръх-хората от втори тип. Биха се доста време. Но победител не излизаше, ако Ники не бе прострелян, вероятно би успял да го победи, но в това положение... Успя да повали Чък, тъкмо мислеше да го убие, когато влезе Мария и изкрещя:

          -Недей! Моля те, остави го жив.-каза Мария.

          -Защо не се сетих по-рано? Роднинската връзка е по-силна от омразата.-мислеше си той. Отпусна се и падна на пода. Тогава се случи неще неочаквано. Чък застреля Мария. Ники не успя да повярва. Гледаше като втрещен, чудеше се и не можеше да повярва. Тя му спаси живота, бе му дъщеря, а той я уби. Успя да се съвземе, стана. Уби Чък с предния край на чадъра си.

          -Не останаха много хора на този свят, заради които да живея.-каза Ники на глас.

          -Все още има хора, на които трябваш.-каза Иван.

Той и останалите неизбягали караха на заден ход. Бягаха от свръх-хората, които бяха насочили пистолети срещу тях. Това може би щеше да е краят им. Но Вени се бе скрила и бе взела една картечница. Започна да обстрелва свръх-хората. Зад нея се появиха двама въоръжени агенти. Извадиха пистолетите си. Иван набра обороти и се хвърли точно в мига, когато стреляха по Вени. Падна, като всички патрони бяха по бронежилетката му, освен един. Той бе пронизал ръката му. Ники бе уцелен от два патрона, но се оказа че и двата са уцелили медалъона на Хан Кубрат на врата му. Ивайло веднага повали агентите, с помощта на Деян, а Вени ги завърза.

          -А в лагера какво става?-каза Ивайло.

          -Бързо натам!-каза Иван.

          В лагера...

          Цялата останала армия на Чък се наби в защитната линия. Чучелата се оказаха доста полезни. Никое от съществата не се усъмни, че са истински хора. Така доста паднаха убити. Оказа се обаче, че има достатъчно живи, за да не успеят да задържат линията. Всички останали се втурнаха към лагера. Т-92 бе при лагера и чакаше да посрещне враговете. Всички влязоха в лагера. Зачакаха да се появи армията. Тя не закъсня. Целият остатък от армията на Чък бе пред лагера. Бяха около триста воина, въоръжени до зъби. От добрите бяха останали само двадесет човека, без много оръжия. Бяха готови да умрат, но не и да се предадат. Армията на Чък започна да напредва. Веднага започнаха да падат в капани, да умират. Армията намаля наполовина за петдесет метра. Още двадесет и бяха в лагера.

          -Бързо на оръжията. Стреляйте, докато има патрони!-каза Явор.

          Започна се страшно стреляне, но патроните свършиха. Докато враговете бяха много повече от тях. Остана последната защитна линия, след това само вратите и прозорците на караваните. Боят бе напечен.

          -Абе, да забелязвате нещо?-каза Явор.

          -Не, защо?-каза Катя.

          -Къде са тиранозаврите?-каза Явор.

          Тогава всички разбраха. Тиранозаврите бяха заобиколили и влезли там където има по-малко защита. Бяха точно зад караваната, единият откъсна половината каравана. Тогава арабите от Т92 го взривиха. Останаха още десетина Ти-рекса. Арабите се заеха с тях. Останалата част от армията ве    че бе доста стопена, но и добрите губеха хора. Иво полицая се хвърли в ръкопашен бой, за да спечели време за бягане, ако лагерът не издържи.

          Всички патрони свършиха. Т-92 остана без снаряди. А имаше още два Ти-рекса. Оказа се, че те успяват да унищожат повече отколкото десетина раптора. Нямаше с какво да ги убият. Прибегнаха до хитрина. Последните два воина от племето бяха пратени да бягат. Ти-рексовете ги подгониха. Тогава единия попадна в една яма. Другият Ти-рекс се заби в Т-92 и падна със счупен крак. Започна да реве зверски. Веднага войните отидоха да го убият. Но се оказа че дори със счупен крак е доста опасен противник. Останалата армия вече бе на привършване на силите, но и те не бяха съвсем добре.

          -Към тунелите! Яворе, ти остани да ги пазим!-каза Иво полицая.

          -Но та вие сте самоубийци!-каза Катя.

          -Бягайте, докато още може!-каза Иво полицая.

          Всички тръгнаха по тунелите, само арабите останаха да помагат. Оказаха се много добри воини. Обаче нямаха шанс да победят, дори другите да помагат. Всички руснаци, воини от племето, бяха мъртви. Тогава се появи втора атакуваща част от армията на Чък.

          -Сега вече сме мъртви!-каза Явор.

          -Не, нямам такива намерения.- каза едният от арабите. Извади картечницата и започна да стреля. Уби само десетина противника, а патроните свършиха.

          -Да влизаме и ние в тунелите, бързо!-каза Иво полицая. Пусна всички налични тонколони на определените резонансни честоти на свръх-хората и  рапторите.

          Влязоха в тунелите като затвориха капаците.

          При спец тима...

          -Тръгвайте към базата. Ники ще се наложи да бъде превързан и трябва да си почива. Аз ще остана да се грижа за него.-каза Емо.

          -Влезте в колата му, за по-безопасно.-каза Иван.- Ще се видим скоро.

          -Отиваме в лагера, нали така?-каза Ивайло.

          -Да, защото там имат нужда от нас.-каза Деян.

          -Какъв е планът?-каза Ивайло.

          -Ще влезем в тунелите и оттам в лагера.-каза Иван.

          -А не е ли опасно и няма ли да пречим, ако се наложи да се бяга?-каза Вени.

          -Мислих и за това, но без нас са загубени. Мисля, че е по-добре да отидем, но ако кажеш, ще ги чакаме на кораба.-каза Иван.

          -Да им помогнем!-каза Вени.     

          -Ще сме на две групи, като влезем през два различни тунела.- каза Иван.-Да тръгваме!

          Потеглиха към тунелите. Едната група бе: Деян, Иван, Вени.

          -Това не е добре. Виждате ли тези следи?- каза Иван.

          -Да, но какво те притеснява, не разбирам?-каза Вени.

          -Водят към тунела, а не са и от хора. Виждате, вероятно са от раптори. Ще трябва да внимаваме, защото са много пресни и ще имаме проблем в тунелите с тях.- каза Иван.

          Даде два пистолета на Вени, а той и Деян извадиха оръжията си. Влязоха в тунела, там следите продължаваха. След пет минути ходене настигнаха нещата в тунела. Бяха четири раптора, два тигъра и два свръх-човека от втори вид. Те ги чуха и се обърнаха. Тогава започна битка в тунелите. Рапторите бяха много куци на толкова малко пространство, за сметка на тях свръх-хората бяха в свои води. Иван и Деян бързо обезвредиха рапторите. За сметка на това тигрите бяха доста по-добри в тези условия и заедно със свръх-хората правеха голям проблем. Вени изстреля всички патрони, но успя да убие само един тигър. Всичко приключи секунди по-късно, бягащите към кораба помогнаха за победа над свръх-хората. Всички се запътиха максимално бързо към корабите. Вторият тунел заедно с другата група нямаше такива проблеми, всички се изнесоха без никакви препяствия. Срещнаха се при корабите.

          -Най-после край на битките.-каза Ники.

          -Дано, че ми омръзна и доста загубихме тук.- каза Иван.

          -Една идея. Да прегледаме острова и да унищожим всички живи индивиди, за да не може някой да вземе ДНК от тях и да направи други такива.-каза Вени.   

          -Племето ще помогне за тази работа. Отивам да организирам всички.-каза Ивайло и изчезна.

          -Ти как си?-каза Катя на Ники.

          -Ами...жив.- каза Ники с усмивка.- Ще си дам дълга почивка и ще си търся приятелка, че сам не е добре.

          -Да подготвим кораба.- каза Иван.

          -Събираме се отново в Бухово, след като пристигнем!- каза Иво полицая.

          -Защо?-каза Емо.

          -Ще разберете!-каза Иво полицая.

          След дълго горене, унищожаване на живите и взривяване на сградите се върнаха на родна земя... Дългоочакваното пристигане на родната земя с всичките си предимства и недостатъци. За тях бе единственото място, където се чувстваха сигурни.

 

© Иван Д Кирчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??