Нека ви опиша един чисто български самолет - на външен вид беше в плачевно състояние... Витлата на моторите бяха криви, вследствие на някои пиянски инциденти на пилотите. Беше целият в графити... Гумите бяха в кръпки. А? Ама и две липсваха и самолетът почти беше на трупчета. Кръпки имаше и по целия самолет. По крилата пишеше: С+Н=В.Н.Л,  Пешо има голем к*р и т.н...
Когато се отвори вратата за качване, се разнесе зловонна миризма на пържено и кръчма и се разнасяше чалга. Една дебела, силно гримирана лелка, явно стюардесата, беше по розов пениоар с ролки на главата и по чехли, фъфлейки крещеше:
-Айде, сган такава, качвайтИ си на самолета, да ви се не види!!!
Тръгнах със свито сърце и като се качих, гледката към салона беше повече от плачевна - бутилки от минерална вода се търкаляха по пода, от кухненския бокс се разнасяше мирис на гадна манджа, а по шкафовете, където би трябвало да има багаж, имаше компоти за зимата.
Оная, гадната лелка, ме сръга да сядам на мястото си, а седалките явно бяха взети от Икарус, май имаше по-назад и дървени столове и пейки от някой парк, заковани с пирони към пода, а по тавана имаше релси за хващане от ония до болка познати ръкохватки бесилки. Слава богу, беше следобеден полет и нямаше правостоящи, че щеше да е вече страшно. Та седнах, а цялата седалка бе изкорубена и бе цялата ографитена с маркер, имаше всякакви карикатури.
Един дебел чичко по гащи и потник седна до мен, изпърдя се и се оригна и отвори да чете вестник "Шок" и само псуваше - Майка ви... ще ви го спестя. От телевизора "Електрон" се разнасяше бясната чалга и половината маймуни щракаха с пръсти и лющеха ракия. А от закачен „Веф” на тавана се разнесе заваляният глас на капитана: - Намилииии, лельооо Стефке, телевизора, да ме чуят тия пустиняци... А такЪ. Ха... ся аз че ви карам оттук до Варната, аз съм бай Крум Мастиката, а вторият шофер е Ставри Ментатата и като летим у небету, си правим облаци... нали бе, Ставри, дърт коцкар такъв! Така че летимо ли, или нема?
И заглъхнаха... бях отчаян. Разнесе се сподавящ звук на двигатели, всичко се разтресе и мислех, че сме пред разпадане, уж знам, че турбовитловите мотори са на керосин, но тия бяха на нафта и се разнесе в салона задушлив мириз на изгорели газове. Естествено се чу задавянето на двигателите и виенето на ремъци. След това се чу нещо като много силно хъркане от ЛОСТ ЗА СКОРОСТИ?! Ясно беше, всички ще мрем!
Стана ми лошо и тръгнах към тоалетната. Едната не работеше, а в другата като влязох, щях да се издрайфам директно... Беше одрайфано, опикано и осрано клекалото, а дупката си водеше директно към пода, т.е., докато си във въздуха и си вършиш физиологичните нужди, наторяваш или някоя нива, или лицето на случаен минувач. По станата беше мазано с к'во ли не и пишеше с кафяво: Требе си тоалетна хартия! Или имаше: Пешо беше тук! Някой беше мазал с пръсти.

Е, върнах се на мястото си и излетяхме с триста зора, а леля Стефка отново наду "Планета" по телевизора и кършеше снага. Оня чичко до мен ме тровеше със своите газове, а и миризливият дим беше непоносим. Зад мен някакви мърли пушеха и си говореха кое тяхно гадже има по-голям... портфейл и къде са ходили. Огладнях и погледнах менюто, написано на лист от тетрадка. УОУУУ!!!! пържола 10.50 евро и беше 50 грама... Що за... Еми пържола, пържола, викнах леля Стефка, която се издразни и дойде при мен и изрева:
-К'во искаш бе, шебек?
-Ъъ... Искам една пържола?
-Ся и да готвя... ай си е... - И се затънтури към кухненския бокс. След 2 минути дойде с една тенджера и хартиена чиния, даде ми чинийката и ми сипа черпак рядък боб.
-Ама аз поръчах пържола? - казах смутено аз.
-Няма пържоли... Има боб чорба!!!
-Колко? - попитах отчаян аз.
-12.50 евро! - отсече тя,
-К'ВОО, 12.50 за вода с 3-4 зърна боб в зародишно състояние?
-Плащай, да не те изхвърлим навън! - каза леля Стефка. Е, платих си и пътят ни продължи. Спряхме на някакво селско летище и се качи познайте какво...
-КАРТИ И БИЛЕТИ, моля?!
Даа, пустата му контрола. Показах си билета, но ония двете зад мен, които постоянно ми ритаха седалката, не имаха моя късмет. Лелката с очила, колкото лупите в нас, им вдигна луд скандал, че се возят гратис и ги свали в нищото да се разправя с тях.
Излетяхме и видяхме единият пилот как отива с вестник в кенефа, а другият седна с бира пред телевизора да гледа с леля Стефка нов епизод на „Дързост и Красота”, самолетът почна да пада и да се качва и аз обезумях. На бегом отидох в кокпита. А той беше облепен с голи мацки. По пода се търкаляха бутилки от мастика и мента, а руля му бяха сложили бастун против кражби... Господи!
Пилота ме сръга и ми каза:
- Отивай на мястото си, момче, тук е за професионалисти! - и залитайки си седна на мястото. Еми седнах си, започнах да се кръстя до края на полета ни, когато кацнах във Варна. Всичко се разтресе отново, изпопадаха тенджери и тигани, а леля Стефка и пилотът похотливо се пощипваха и се завряха в кенефа. Не ми се искаше и да си помисля какво правят. Самолетът спря и всички седяхме по местата си. Пилотът излезе от кокпита, отвори една вратичка и спря таксиметъра, направи сметка на калкулатора си и каза:
- По 200 евро от всеки за пътя. Айдее!
Платих и затова "удоволствие", за да се отърва от тоя кошмар и слязох, като почнах да целувам земята. Леля Стефка излезе, загръщайки се, и бършеше устата си и каза: - Тоя па к'во ми целива земъта, ае да си одимо дома. И затвори вратата...

Повече няма да пътувам с БГ авиолинии...