Сутринта беше тиха, както обикновено в този запустял и осиротял град. За разлика от вчерашния ден, който беше изключително слънчев и топъл, днес беше студено и мрачно. Имаше гъста мъгла разточила пелерината си върху гребена на река Дунав примесена с дим от комините на къщите и блоковете наоколо.
Както всяка сутрин, г-н Х се разхождаше из празния крайдунавски парк заедно с кучето си. Беше облечен топло. С дебело, зимно яке, шал и шапка. Вървеше с прибрани ръце в джобовете и със свити рамене, за да изолира възможно най-добре студа, които много коварно се опитваше да го превземе. Г-н Кучо-мистър Херман също бе облечен в дънкова дрешка, с мека вата от вътрешната страна. Вятърът свистеше около тях и донасяше всякакви аромати, откраднати от домовете на хората, от изхвърлените боклуци в контейнерите, а и не само в тях, от движещите се превозни средства или от силно парфюмирани граждани, тръгнали забързани за работа. Г-н Х се възмущаваше от мръсотията наоколо и хиляди мисли го заспиваха за час ...