(Продължение)
Изглежда това още повече вбесява момичето и този път с всичка сила си забива токчето в крака ми. Подгъвам си коленете, толкова силно ме заболя! Но не се предавам. Отново я удрям. След това още веднъж. И после пак. Дори не забелязах кога момчето изчезна. Продължавам да я удрям, от носа ù започва да тече кръв. Наистина не мога да се спра. Може би точно от това имам нужда – да излея всичката си болка, да я покажа чрез силните удари, да я премахна! Още, още! Не трябва да спирам. Момичето вече е на земята. Моли ме да спра, аз не искам да чувам стенанията ù. Защо не млъкне най-после?! Около нас вече има насъбрала се тълпа. Всички пияни устни викат: „Още, давай още!“. Удрям още по-силно. Последен удар! Момичето вече не помръдва. Няколко ръце ме сграбчват и ме откъсват от кървавата гледка, която едва сега ми прави впечатление. Господи, какво направих?! Чувам ужасени викове, момичетата закриват устата си с ръце, няколко от тях се надвесват над жертвата, разтърсвайки тялото ù. Но т ...