Навярно го е прочел в погледа ми, а аз нямах намерение да го обвинявам. Виждах го, че просто умираше. Разпадаше се и превръщаше в едно с боклуците в които живееше.
-Като не те харесват, не ти пука. –рече ми-Тогава е по-лесно ти да харесваш. Следиш ли, мисълта ми? Като те харесват, се мъчиш да бъдеш това което харесват и постепено сам преставаш да харесваш. Взаимстваш…А какво харесвам в боклука ли? Нищо. Вече нищо не разбираш, аз също.
Разкашля се. Тъй се затресе, че удари главата си в контейнера. Грабнах го какъвто си беше чистичък и хубав и го замъкнах. Е, нямаше да посмея да прегърна гаджето си тази вечер, но не можех да го оставя. Опита се да се съпротивлява, но нямаше сила. Щеше сигурно да захапе ухото ми, ако не се боеше за последните два или три зъба останали в устата ми.
-Защо изпитваш такава необходимост от мен. Измъчваш ме. Не можеш ли по друг начин да утешиш съвестта си…
Като видя, че не му отговарям придоби по-голям кураж.
-Слушай Ангелю-Хранителю, мой. Не ти искам затоплена ...