2.04.2008 г., 11:09 ч.
Един том разкази
5 мин за четене
ЕДИН ТОМ РАЗКАЗИ
- Кейт, нали не ми се сърдиш? - каза унило Патрик. Не можеше да я погледне в очите, затова от четвърт час тъпчеше лулата си.
- Има ли вече някакво значение, щом си съгласен?
- Но, Кейт, не искам да ме разбереш неправилно, знам, че ще ти е неприятно, но ти няма да го правиш от сърце, искам да кажа...
- По-добре не казвай нищо - рече Кейт.
- Скъпа Кейт - каза Патрик.
Кейт застана до прозореца и гледаше неподвижна навън. Патрик удари с юмрук по масата. Когато се обърна, Кейт видя в очите му ярост. Патрик замахна силно и хвърли лулата си на земята.
- Недей така, Пат - прегърна го Кейт, - моля те, недей да страдаш толкова, всичко ще се оправи, хайде, усмихни се, аз не съм се разколебала, знам, че и на теб ти е трудно...
- Скъпа моя Кейт! - прошепна Патрик и зарови пръсти в косите й.
- Виждаш ли, всичко ще се оправи Ти си наистина много добър писател, Пат. Наистина мисля така, това са чудесни разкази и хората трябва да ги прочетат, ще станеш известен, всички ще те познават и тогава - Кейт притисна силно главата на Патрик, - тогава ще му дадем да разбере на този... Хокинз, нали така беше, Пат?
- Не казвай това име, Кейт - изрече Патрик и стисна зъби.
- Няма вече, обещавам ти.
- Наистина ли?
- Наистина!
- О, скъпа моя, мила, скъпа Кейт! - и Патрик я задържа в прегръдките си още около четвърт час.
- Трябва да тръгвам - каза накрая Кейт.
- Проклятие! - прошепна Патрик.
- Какво каза, Пат?
- Нищо, скъпа - за пръв път вдигна очи към нея.
Кейт стана от скута му и седна пред огледалото. Отвори една кутия с крем и бръкна в нея с малкия си Пръст. После го размаза на страните си. Кремът миришеше приятно.
- Мръсно копеле! - викна Патрик. Кейт се стресна.
- Защо крещиш така?
- Мръсно гадно копеле! - извика отново Патрик. Кейт бръкна в друга кутия. Патрик скочи.
- Престани с този гнусен крем, на това копеле ли искаш да му миришеш.
Кейт се извърна с кутията в ръка.
- Защо ме гледаш! - ревеше Патрик. - Впрочем какво ще кажеш и за един душ, а, Кейт? Да му е по-приятно на онова мръсно, долно копеле.
- Патрик - каза хладно Кейт, - ако някой е виновен за всичко - това си ти!
Долната челюст на Патрик увисна, едната му вежда се огъна, после затрептя и този тик продължи, докато и погледът му се огъна бавно и свличайки се по Кейт, падна на земята, неподвижен, съкрушен и сляп.
- Патрик! Какво ти има?!
Ръката му изведнъж прелетя над Кейт и се стовари върху огледалото.
- Никъде няма да ходиш! - изрева Патрик. От ръката му течеше кръв. - Разбра ли!
Кейт го гледайте изумена.
- Разбра ли!
После стовари силен ритник върху шкафа и всички козметични принадлежности на Кейт се разлетяха.
- Какво правиш, Пат!
Патрик отиде с решителна крачка в трапезарията, взе един стол, върна се при Кейт и като го вдигна, стовари го с всичка сила върху библиотеката. Някои от напречните рафтове се строшиха и стотици книги се посипаха по пода. После отвори едното крило на гардероба и яростно затегли вратата, лашкаше я напред-назад, докато я изтръгна от пантите. Тогава хвана другата. Кейт го гледаше права, с наполовина намазано лице.
Когато свърши с гардероба, Патрик протегна ръце нагоре, хвана абажура и увисна на него. Строполиха се двамата. Патрик седеше върху килима, посипан целия със стъкла.
- Свърши ли, Патрик? - попита студено Кейт. Патрик стана от земята, изтупа се и тръгна към банята.
- Не още, Кейт - викна й той оттам.
След малко тя чу рязък пукот. Патрик трошеше ваната от стъкло, като я налагаше с подвижния душ. После явно изкърти етажерката, понеже се раздрънчаха по плочите четки, пасти, кутии, сапуни, принадлежности за бръснене, след които падна самата етажерка, пръскайки се на парчета. Патрик излезе от банята и се спря пред аквариума. Вътре плуваха чифт пъстри тропически рибки. Патрик бръкна във водата, подгони ги с шепа и стисна едната. Извади я, огледа се за миг и я хвърли през прозореца. После извади и другата и хвърли и нея. Аквариума просто пусна на земята. Кейт стоеше права,
- Вече можеш да отидеш при Хокинз - каза Патрик, - копелето те чака, не бива да закъсняваш.
Кейт продължаваше да стои права и неподвижна. Опита да се усмихне иронично, но нищо не излезе, понеже се разплака.
Патрик вдигна очи към нея. Ръцете му висяха и трепереха.
- Кети! - много тихо каза той.
Тя притискаше лицето си в шепи. Патрик я хвана подръка, заведе я до леглото и я сложи да седне.
- Почакай ме малко тук - каза той глухо, метна си сакото и изскочи от апартамента.
Вилата на мистър Хокинз се намираше недалеч от града, на едно малко възвишение, обградена от няколко чинара и две малки езера. Имаше и голяма тераса отпред, пъстър слънчев чадър, няколко плетени стола, маса и кошница с напитки и плодове.
Патрик ритна външната врата и тръгна по базалтовата алея към къщата. Спря пред вратата и позвъни.
- Кейт, ти ли си, влизай, вратата е отворена - извика мистър Хокинз отвътре. Гласът му се чуваше съвсем слабо.
Патрик натисна дръжката и влезе.
- Ей сега ще дойда, Кейт - извика отново мистър Хокинз. - В банята съм. Налей си нещо.
Патрик се огледа за бутилка, отвори един шкаф и си наля уиски. После седна в едно кресло.
- Наздраве, Кейт! - извика от банята мистър Хокинз.
Патрик кимна и отпи едра глътка.
- Днес е ужасно горещо, нали, Кейт? Патрик отново кимна.
- Можеш да си полегнеш, ако искаш - извика мистър Хокинз от банята - Знаеш ли, всъщност Патрик не е чак толкова бездарен, действително има някои покъртителни разкази... - Патрик чу как мистър Хокинз се захили. После започна да плющи вода.
Патрик стана от креслото и легна в широкото пухено легло, поставено насред стаята. Взе си и чашата. След малко мистър Хокинз спря душа.
- Знаеш ли, Кейт - каза той, - Патрик има един много интересен разказ, за някакъв рогоносец, който удавил съперника си във ваната. Мисля си дали да не го поставя накрая на сборника. Какво ще кажеш, а? - мистър Хокинз се захили. - Мисля, че се казваше „Стечение на обстоятелствата" Много добро заглавие, нали, Кейт!?
Патрик кимна и отпи от чашата си.
- Каза ли му, че ще идваш при мен? - попита мистър Хокинз от банята. Това му се стори интересно и той започна да се смее. После отново пусна душа. След като го спря, викна от банята:
- Кейт, искаш ли да се изкъпеш с мен? Можеш да се съблечеш, на три мили околовръст няма жива душа. Можеш да не пускаш пердетата. Хайде, Кейт, съблечи се и ела при мен, напълнил съм ваната. Идваш ли, Кейт?
Патрик се надигна от леглото, свали си сакото и ризата, панталоните, после бельото и накрая - чорапите.
- Идваш ли? - викаше нетърпеливо мистър Хокинз.
- Да - отвърна Патрик, прекоси стаята бос и отвори вратата на банята.
- Има ли вече някакво значение, щом си съгласен?
- Но, Кейт, не искам да ме разбереш неправилно, знам, че ще ти е неприятно, но ти няма да го правиш от сърце, искам да кажа...
- По-добре не казвай нищо - рече Кейт.
- Скъпа Кейт - каза Патрик.
Кейт застана до прозореца и гледаше неподвижна навън. Патрик удари с юмрук по масата. Когато се обърна, Кейт видя в очите му ярост. Патрик замахна силно и хвърли лулата си на земята.
- Недей така, Пат - прегърна го Кейт, - моля те, недей да страдаш толкова, всичко ще се оправи, хайде, усмихни се, аз не съм се разколебала, знам, че и на теб ти е трудно...
- Скъпа моя Кейт! - прошепна Патрик и зарови пръсти в косите й.
- Виждаш ли, всичко ще се оправи Ти си наистина много добър писател, Пат. Наистина мисля така, това са чудесни разкази и хората трябва да ги прочетат, ще станеш известен, всички ще те познават и тогава - Кейт притисна силно главата на Патрик, - тогава ще му дадем да разбере на този... Хокинз, нали така беше, Пат?
- Не казвай това име, Кейт - изрече Патрик и стисна зъби.
- Няма вече, обещавам ти.
- Наистина ли?
- Наистина!
- О, скъпа моя, мила, скъпа Кейт! - и Патрик я задържа в прегръдките си още около четвърт час.
- Трябва да тръгвам - каза накрая Кейт.
- Проклятие! - прошепна Патрик.
- Какво каза, Пат?
- Нищо, скъпа - за пръв път вдигна очи към нея.
Кейт стана от скута му и седна пред огледалото. Отвори една кутия с крем и бръкна в нея с малкия си Пръст. После го размаза на страните си. Кремът миришеше приятно.
- Мръсно копеле! - викна Патрик. Кейт се стресна.
- Защо крещиш така?
- Мръсно гадно копеле! - извика отново Патрик. Кейт бръкна в друга кутия. Патрик скочи.
- Престани с този гнусен крем, на това копеле ли искаш да му миришеш.
Кейт се извърна с кутията в ръка.
- Защо ме гледаш! - ревеше Патрик. - Впрочем какво ще кажеш и за един душ, а, Кейт? Да му е по-приятно на онова мръсно, долно копеле.
- Патрик - каза хладно Кейт, - ако някой е виновен за всичко - това си ти!
Долната челюст на Патрик увисна, едната му вежда се огъна, после затрептя и този тик продължи, докато и погледът му се огъна бавно и свличайки се по Кейт, падна на земята, неподвижен, съкрушен и сляп.
- Патрик! Какво ти има?!
Ръката му изведнъж прелетя над Кейт и се стовари върху огледалото.
- Никъде няма да ходиш! - изрева Патрик. От ръката му течеше кръв. - Разбра ли!
Кейт го гледайте изумена.
- Разбра ли!
После стовари силен ритник върху шкафа и всички козметични принадлежности на Кейт се разлетяха.
- Какво правиш, Пат!
Патрик отиде с решителна крачка в трапезарията, взе един стол, върна се при Кейт и като го вдигна, стовари го с всичка сила върху библиотеката. Някои от напречните рафтове се строшиха и стотици книги се посипаха по пода. После отвори едното крило на гардероба и яростно затегли вратата, лашкаше я напред-назад, докато я изтръгна от пантите. Тогава хвана другата. Кейт го гледаше права, с наполовина намазано лице.
Когато свърши с гардероба, Патрик протегна ръце нагоре, хвана абажура и увисна на него. Строполиха се двамата. Патрик седеше върху килима, посипан целия със стъкла.
- Свърши ли, Патрик? - попита студено Кейт. Патрик стана от земята, изтупа се и тръгна към банята.
- Не още, Кейт - викна й той оттам.
След малко тя чу рязък пукот. Патрик трошеше ваната от стъкло, като я налагаше с подвижния душ. После явно изкърти етажерката, понеже се раздрънчаха по плочите четки, пасти, кутии, сапуни, принадлежности за бръснене, след които падна самата етажерка, пръскайки се на парчета. Патрик излезе от банята и се спря пред аквариума. Вътре плуваха чифт пъстри тропически рибки. Патрик бръкна във водата, подгони ги с шепа и стисна едната. Извади я, огледа се за миг и я хвърли през прозореца. После извади и другата и хвърли и нея. Аквариума просто пусна на земята. Кейт стоеше права,
- Вече можеш да отидеш при Хокинз - каза Патрик, - копелето те чака, не бива да закъсняваш.
Кейт продължаваше да стои права и неподвижна. Опита да се усмихне иронично, но нищо не излезе, понеже се разплака.
Патрик вдигна очи към нея. Ръцете му висяха и трепереха.
- Кети! - много тихо каза той.
Тя притискаше лицето си в шепи. Патрик я хвана подръка, заведе я до леглото и я сложи да седне.
- Почакай ме малко тук - каза той глухо, метна си сакото и изскочи от апартамента.
Вилата на мистър Хокинз се намираше недалеч от града, на едно малко възвишение, обградена от няколко чинара и две малки езера. Имаше и голяма тераса отпред, пъстър слънчев чадър, няколко плетени стола, маса и кошница с напитки и плодове.
Патрик ритна външната врата и тръгна по базалтовата алея към къщата. Спря пред вратата и позвъни.
- Кейт, ти ли си, влизай, вратата е отворена - извика мистър Хокинз отвътре. Гласът му се чуваше съвсем слабо.
Патрик натисна дръжката и влезе.
- Ей сега ще дойда, Кейт - извика отново мистър Хокинз. - В банята съм. Налей си нещо.
Патрик се огледа за бутилка, отвори един шкаф и си наля уиски. После седна в едно кресло.
- Наздраве, Кейт! - извика от банята мистър Хокинз.
Патрик кимна и отпи едра глътка.
- Днес е ужасно горещо, нали, Кейт? Патрик отново кимна.
- Можеш да си полегнеш, ако искаш - извика мистър Хокинз от банята - Знаеш ли, всъщност Патрик не е чак толкова бездарен, действително има някои покъртителни разкази... - Патрик чу как мистър Хокинз се захили. После започна да плющи вода.
Патрик стана от креслото и легна в широкото пухено легло, поставено насред стаята. Взе си и чашата. След малко мистър Хокинз спря душа.
- Знаеш ли, Кейт - каза той, - Патрик има един много интересен разказ, за някакъв рогоносец, който удавил съперника си във ваната. Мисля си дали да не го поставя накрая на сборника. Какво ще кажеш, а? - мистър Хокинз се захили. - Мисля, че се казваше „Стечение на обстоятелствата" Много добро заглавие, нали, Кейт!?
Патрик кимна и отпи от чашата си.
- Каза ли му, че ще идваш при мен? - попита мистър Хокинз от банята. Това му се стори интересно и той започна да се смее. После отново пусна душа. След като го спря, викна от банята:
- Кейт, искаш ли да се изкъпеш с мен? Можеш да се съблечеш, на три мили околовръст няма жива душа. Можеш да не пускаш пердетата. Хайде, Кейт, съблечи се и ела при мен, напълнил съм ваната. Идваш ли, Кейт?
Патрик се надигна от леглото, свали си сакото и ризата, панталоните, после бельото и накрая - чорапите.
- Идваш ли? - викаше нетърпеливо мистър Хокинз.
- Да - отвърна Патрик, прекоси стаята бос и отвори вратата на банята.
© Константин Делов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
хубав разказ
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
